Не питай, не казвай

Зак се захили и й помогна да свали още няколко рокли от закачалките. Амилия го погледна подозрително.

— Ти защо й помагаш? Мислех, че мразиш да пазаруваш.

Спенсър без малко да възрази — че кой гей мрази пазаруването? — но се въздържа. Зак сви рамене и побутна Спенсър с хълбок.

— Че какво друго ми остава да правя?

След като избраха няколко чифта дънки, различни блузи и ризи, и цял куп рокли, Спенсър и Зак поведоха Амилия към съблекалнята и я натикаха в една от тесните кабинки.

— Сега ще те преобразим — каза й Спенсър. — Обещавам.

Амилия изстена, но затвори вратата зад себе си.

Спенсър и Зак седнаха на малкото диванче до трикрилото огледало и зачакаха като нетърпеливи родители. Вратата бавно се отвори със скърцане и Амилия се появи навън, облечена с тесни дънки „Раг & Боуи“, блуза с прилеп ръкав и чифт лъскави кафяви ботуши с високи токове. Лицето й изглеждаше изплашено и тя пристъпваше едва-едва към огледалото.

— Амилия! — ахна Зак.

Спенсър скочи на крака.

— Изглеждаш страхотно!

Амилия отвори уста да възрази, но бързо я затвори, щом видя отражението си в огледалото. Беше невъзможно да изглежда толкова добре: краката й бяха дълги и слаби, задничето й — кой да предположи, че има такова? — беше заоблено и щръкнало, а блузата елегантно подчертаваше кожата й. — Този тоалет е… хубав — рече превзето тя.

— Повече от хубав е! — поправи я Зак.

Амилия погледна цената на дънките.

— И е много скъп.

Спенсър свъси вежди.

— Мисля, че баща ти може да си го позволи.

— Пробвай и другите! — извика Зак и я бутна обратно в малката кабинка.

Лека-полека Амилия изпробва всички дрехи и строгото й, злобно изражение постепенно омекваше. Тя дори леко се завъртя, когато пробваше една от роклите на Диана фон Фюрстенберг. На шестия тоалет вече не кълчеше крака с високите обувки. А на дванайсетия Спенсър вече беше толкова сигурна, че Амилия няма да избяга с писък, че сама влезе в една от кабинките, за да пробва прилепналата рокля на Аликзандър Уонг, която беше избрала за себе си.

Тя я навлече през глава и се опита да я закопчае, но не стигна до ципа.

— Зак? — Тя подаде глава през вратата. — Ще ми помогнеш ли?

Зак отвори вратата и застана зад нея. Целият гръб на Спенсър беше изложен на показ, включително част от дантелените й прашки. Погледите им се срещнаха в огледалото.

— Благодаря ти, че си толкова внимателна със сестра ми — каза Зак. — Знам, че е малко претенциозна. Но ти наистина успя да я измъкнеш от черупката й.

— Радвам се, че помогнах — усмихна се Спенсър. — Преобразяването винаги твори чудеса.