Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— О, просто…
— Та тя е зелена! — Протегна ръка и докосна един кичур.
— Да, защото…
— Много дръзко — продължи той, гледайки я почти с възхищение. — Миличка, а аз си мислех, че никога няма да излезеш от черупката си!
Тя се намръщи. Наистина ли бе живяла затворено толкова дълго?
Кого заблуждаваше? Беше родена в черупка. Буквално. Като „Венера“ на Ботичели, само че без изваяното тяло и ангелското ренесансово лице.
— Чудесно е, че опитваш да изразиш себе си по този начин. При това сега очите ти изглеждат още по-сини.
— Сериозно? — Имаше нужда от това. Наистина.
— Абсолютно!
Сандра реши да продължи да играе ролята на момиче, боядисало косата си в зелено от самоувереност, вместо от несигурността, подтикнала я да си купи две кутии евтина боя в един от поредните си лоши дни.
— Благодаря ти, Майк. И така — подхвана, имитирайки самочувствието на жена, решила да изрази идентичността си по този нестандартен начин, — какво търсиш в тази част на града? Идваш на гости? Или пък живееш наблизо?
— Имам апартамент недалеч от „Дюпон Съркъл“ — отправи й ослепителната си усмивка той. Дали я бе отработвал продължително време, или се бе появила естествено вследствие на промяната във външността му? — Но често наминавам към „Стетсън“. Един приятел държи бар там.
— О, чувала съм много хубави отзиви за това местенце. — Но никога не го беше посещавала. Имаше репутацията на гей бар, макар да не бе сигурна дали е вярно. Във всеки случай вероятно беше приятно.
Майк стисна устни и отново я огледа.
— Точно сега съм тръгнал натам. Защо не дойдеш с мен?
Сърцето й спря да бие за момент. Наистина ли този привлекателен мъж я канеше да пият по питие? Може би зеленикавата коса беше най-хубавото нещо, което се бе случило в живота й?
И все пак беше зелена. Върху нейната глава. И колкото и да й се искаше да се примири с това, някак не й се удаваше.
— Господи, Майки, не ми се иска да ти се натрапвам цяла вечер.
— Майтапиш ли се? Ще ми бъде много приятно. При това там ходят доста интересни хора. Може да се запознаеш с някого. Освен ако… — Изглеждаше така, сякаш току-що бе настъпил нещо. — Може би имаш сериозна връзка? Не мога да повярвам, че още не съм те попитал.
— Всичко е наред — увери го тя. — Не, не съм обвързана с никого. Тогава… Става, можем да тръгваме.
— Страхотно! Ще видиш, там много ще ти хареса. Пък и нямам търпение да те запозная с приятелката ми Деби. Мисля, че много ще си допаднете.
Приятелката му Деби. Е, добре. Ако не беше сам, нямаше да я покани на среща.
— Много искам да ми разкажеш какво си правил през последните… — Преброи ги мислено. — … тринайсетина години. Господи, наистина ли мина толкова време?
— Звучи ми като цял един живот — небрежно отвърна Майк и обви ръка около раменете й. — Знаеш ли какво ще ти кажа, майка ми щеше да бъде много доволна, ако се бяхме събрали преди години. Естествено, сегашното ми битие изобщо не й допада.
Прииска й се да е малка съпруга с фигурата на Туити, за да може той да я прегърне и притисне към себе си, точно както правеше главният герой в края на романтичен филм, но нямаше намерение да се поддава на подобни мисли точно сега.
— Заклет ерген, а? — попита с надеждата отговорът му да изясни настоящия му статус.
— Точно така — засмя се Майк, спря и отново се загледа в нея. — Толкова се радвам, че те срещнах. През годините често съм мислил за теб.
— Така ли? — Щеше й се да може да каже същото, но истината беше, че постоянно се бе мъчила да заличи гимназиалните спомени от паметта си изцяло. — Много мило от твоя страна.
— Но е вярно. — Отново тръгнаха. — Отсега нататък ще се срещаме доста често. Сигурен съм.
Сандра засия. Тази нощ действително се оказа невероятна. Щеше да си я спомня всеки път, когато й се струва, че нещата вървят на зле. Човек никога не знае какво може да изскочи иззад следващия ъгъл.
В този ред на мисли никой не можеше да бъде сигурен какво е имало в миналото му. Определено не беше се сблъсквала с толкова привлекателен мъж като Майк Лемингтън. Дори не се бе надявала на такава възможност.
Вероятно така беше и в самия живот. Понякога просто не виждаш потенциала в лошите дни.
Само допреди три часа бе унила и напълно уверена, че е невротична дебелана, която никога няма да бъде нито стройна, нито щастлива. По дяволите, дори се бе страхувала, че едва ли вече ще напусне апартамента си и ще се превърне в героиня на една от историите, които се появяваха периодично в „Поуст“ за някой, открит две седмици след смъртта си от съседи, най-сетне осъзнали, че противната воня не идва от ресторанта, намиращ се на тяхната улица.