Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Така си и мислех.
— Тук си да усвоиш основните механизми на магията. Досега само си се подготвял за истинското обучение. Упражнявал си се по Попър и си наизустявал връзки, отклонения и модификации. Кои са петте третостепенни условия?
Отговорът начаса изплува в съзнанието на Куентин и той изрецитира:
— Надморска височина, епоха, положение на съзвездието Плеяди, фазата на луната, най-близкият воден басейн.
— Отлично — иронично подхвърли рижавият. — Ти си истински гений.
Куентин не се засегна. Още беше под въздействието на дзенбудисткото си изживяване като гъска. И на вкусните пържени картофи. Затова само смотолеви:
— Благодаря.
— Изучавал си магията, както папагал би изучавал Шекспир. Рецитираш отговорите, като че ли произнасяш клетва за вярност. Обаче не ги разбираш.
— Така ли?
— За да си магьосник, от теб се иска нещо съвсем различно. Магията не се научава. Трябва да я погълнеш. Да я смелиш. Да се слееш с нея. И тя с теб. При заклинанията магьосникът не си повтаря наум главните, второстепенните, третостепенните и четвъртостепенните обстоятелства. Не се вглежда в душата си, за да определи фазата на луната, къде се намира най-близкият воден басейн и кога за последно си е избърсал задника. Пожелае ли да направи магия, просто я прави. Пожелае ли да лети, просто лети. Поиска ли да се измият съдовете, те се измиват.
Маяковски промърмори нещо, почука по масата и чиниите с тракане се заподреждаха една върху друга, като че ли бяха намагнетизирани.
— От теб се иска повече, Куентин — да възприемеш принципите на магията не само със съзнанието си, а с костите, кръвта, черния си дроб, сърцето, с пишката си! — Той се хвана за чатала. — Ще вградим езика на заклинанията в самото ти същество, за да е винаги с теб, когато ти потрябва, а не само когато си го учил за изпита. Няма да се впуснеш в загадъчно приключение, младежо. Процесът е дълъг, мъчителен и невъобразимо… — той изкрещя последната дума — … скучен! Възприемането се улеснява от тишината и усамотението. Затова си тук. Престоят в "Южен Брейкбилс" няма да ти достави радост. Не се опитвай да изпиташ удоволствие.
Куентин не прекъсна тирадата. Не харесваше този човек, който току-що беше споменал пениса му и чието име още нищо не му говореше. Насили се да не мисли за него и се съсредоточи върху задачата да зареди с храна изнемощялото си тяло.
— И как да го направя? — промърмори след малко. — Да възприема знанията чрез костите си и… другите си органи?
— О, много е трудно. Не всеки успява. Не всеки може.
— Аха. И какво ще стане, ако не мога?
— Нищо. Ще се върнеш в "Брейкбилс". Ще се дипломираш. И до края на живота си ще останеш посредствен магьосник. Случва се с мнозина. Навярно няма да разбереш какво е станало. Дори няма да осъзнаеш, че си се провалил.
Куентин се зарече, че това няма да му се случи, но, от друга страна, едва ли някой се захващаше с изучаването на магиите с мисълта, че ще се издъни.
В "Южен Брейкбилс" нямаше часовници, които да измерват времето. Човек не можеше да се ориентира и по слънцето — белезникав флуоресциращ диск, сякаш закован с кабарчета на два сантиметра над белия хоризонт. Куентин се сети как Наблюдателката вечно се опитваше да спре времето. Тук много щеше да й хареса.
Следобеда на първия си ден в новия колеж момчетата и момичетата останаха с часове на покрива на западната кула — струваше им се, че ако са заедно, по-лесно ще възприемат непознатата обстановка. На никого не му се слизаше от покрива, затова дори след като се умориха да стърчат прави и изчерпиха всички теми за разговор, те седнаха с гръб към каменната стена и безмълвно впериха погледи в мъглявата далечина. Странната всепроникваща бяла светлина, отразена от снега, озаряваше лицата им.
Куентин се облегна на стената и затвори очи. Усети, как Алис отпусна глава на рамото му. Хрумна му, че в краен случай тя ще му е опора. Каквото и друго да се беше променило, Алис си оставаше все същата.
По-късно — може би след минути, часове или дни — той отвори очи. Опита се да каже нещо и установи, че не може да говори. Маяковски се беше изкатерил на покрива. Изглеждаше нелепо с белия халат, завързан с колан над облото му шкембенце.
— Позволих си да ви отнема дар словото — обяви и посочи адамовата си ябълка. — В "Южен Брейкбилс" не се разговаря. С това най-трудно се свиква. Установил съм, че преходът се приема по-лесно, ако през първите седмици ви попреча да говорите. Разрешено ви е само да изричате заклинания, но нищо повече.
Момчетата и момичетата нямо се взираха в него. Маяковски изглеждаше по-спокоен, след като знаеше, че никой не може да му възрази.