Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
Хванах филтъра между устните си и се отдадох жадно на удоволствието, което ми отстъпваха. Когато бях свършила почти цялата цигара, извадиха фаса от устата ми и веднага усетих странен натиск под лявото си ухо.
Това, което усещах като гладка топка с равни очертания, вероятно бе от пластмаса. Запуши напълно устата ми. Нечии пръсти докоснаха дясното ми ухо, за да поставят нещо под него. Топката застана между устните и върху бузите ми се опънаха две нишки или въженца, които излизаха от центъра.
Дори със затворени очи не ми бе трудно да отгатна формата на намордника си.
Червената пластмасова топка, която бях видяла за миг в ръката на Пабло, сигурно бе продупчена в средата. През нея минаваше двоен ластик, вероятно облечен, от тия, дето се употребяват за връзване на косата, защото не щипеха кожата ми. Беше съвсем обикновен, но ефектен предмет. Не ми позволяваше да издам звук.
Веднага след това дочух отново звука на отварящата се ножица. От другата страна на леглото някой ме събу и погали пръстите на краката ми, като ме гъделичкаше непоносимо. Тогава усетих допира на нещо неприятно студено под ръкава на блузата ми, точно до мишницата. „Хръс, хръс, хръс” — ножицата разряза плата и презрамката на сутиена. След това Пабло, предположих, че бе той, се наведе над кен и повтори движението и от другата страна. После ножицата се плъзна между гърдите и разряза точно през средата сутиена.
Това напълно ме убеди, че е Пабло, защото му доставяше огромно удоволствие да къса дрехите ми, някои от които не бях носила и два часа. Избирах ги най-внимателно, с часове в магазините, а след това дори не можех да изляза на улицата с тях. Бикините, които купувах, стигаха фантастични бройки. „Това е истинско разхищение”, оплаквах се аз. „Не можеш да си представиш колко пари ни струва тази твоя мания”, а той се хилеше и ми казваше да ходя без гащи поне вкъщи, защото съм нямала нужда от тях. Накрая склоних както винаги и ходех без нищо под полата. Не свикнах напълно и когато се появяваха гости както тази вечер, тичах към банята. Имах стратегически пръснато бельо из цялата къща, макар че почти винаги ходех полугола.
Той се отмести леко напред.
Оставиха на мира краката ми.
Никой не говореше, никой не издаваше звук, за да не мога да различа колко са, нито кои са, но предчувствах, че и брат ми е между тях, и това не ми се нравеше. Никога не съм знаела до каква степен Мар-село познава подробностите от историята ми с Пабло и предпочитах всичко да продължи както преди, но тази вечер усещах, че и той е там и че ме гледа.
Огромната сребърна катарама на колана ми, който бе толкова голям, че покриваше стомаха ми, бе разкопчан по нормалния начин.
Ножицата се плъзна бавно под полата и продължи надолу. „Хръс, хръс, хръс” — докато разряза напълно плата по средата. Някой, седнал в краката ми, дръпна бързо полата надолу и я смъкна.
Останах отново сама в леглото. Няколко секунди не се случи нищо. Опитвах се да отгатна вида, който имах, завързана за рамката на леглото откъм главата и откъм краката с напълно разтворени крака, с вързани очи, с уста, запушена с предмет, ластиците на който се впиваха все по-дълбоко в бузите ми и караха ушите ми да пламтят. Чувствах се неудобно и още по-засрамена от глупавата си доверчивост.
Бях попаднала в груба, инфантилна клопка на тая възраст. Изглежда, никога нямаше да порасна напълно и макар че това не ме тревожеше особено, тази нощ се чувствах особено зле може би заради присъствието на брат ми.
Трябваше да очаквам нещо подобно още преди години, защото Пабло никога не задържаше нещата вътре в себе си.
— Харесва ли ти? — Гласът му изразяваше известно задоволство, което ми се стори познато. Обичаше да се показва страхотно горд. Не получи отговор.
Острият край на едното рамо на ножицата започна да описва извити линии по деколтето ми, след което спря на определено място и движението, наложено от някой, накара другото рамо да опише все по-големи кръгове около него, като че ли бе пергел.
Опитвах се да стоя съвсем спокойно.
Бях спокойна, защото знаех, че няма да ми сторят зло, но контактът с острия метал ме безпокоеше. Ножицата премина през цялото ми тяло, погали гърлото ми, потанцува по пъпките на гърдите ми, плъзна се по корема ми, дори притисна малки части от кожата, държейки ме в напрежение и очакване, жертва на тези опасни милувки, в очакване на нежелана развръзка, която никога нямаше да настъпи.
Изведнъж спрях да чувствам студеното й присъст-
вие. Вече нямаше да се свивам под острите й заплахи, може би е била само една маневра за разсейване, помислих си.