Възрастите на Лулу

Някой се зае да развързва краката ми.

Друг хвана двете ми китки и ги върза на гърба ми.

Предчувствах, че са само двама мъже, може би още от самото начало, а това с южноамериканката може би бе чисто въображение. Но сега след толкова движение вече не знаех кой е Пабло и кой другият, бях загубила всичките си сетива.

Някой ме бутна, за да ме обърне.

Друг ме хвана за колана, дръпна го нагоре и ме застави да забия коленете си в леглото.

Някой, застанал зад мен, ме прониза.

Друг, застанал пред мен, хвана с ръце главата ми, държейки я, докато вкарваше члена си в устата ми. Това бе членът на Пабло.

— Обичам те...

Обичаше да го повтаря във възлови моменти, давайки ми кураж. Знаеше, че гласът му разсейваше съмненията и угризенията ми.

Марсело гледаше всичко това. Може би също бе дочул последното, което ми каза, но вече бях много далеч от него, много далеч от всичко, бях в оргазъм.

— Позволи ми, Лулу — не преставаше да е любезен. Да иска да му позволя, когато едва можех да отделя

устата си от тялото му без помощ, с напълно обезд-вижени ръце и тяло от сладострастните движения, които ме пронизваха. — Сега е мой ред...

Повдигна много внимателно главата ми и я постави на леглото, като лявата му буза опря матрака. Сякаш импулсиран от страхотна интуиция, непознатият изскочи от мен точно в момента, в който вулвата ми започна да тупти и всмуква сама въпреки волята ми.

— Не правете това сега — едва долових гласа си, който бе като шепот. — Не сега...

— Но как можеш да си такава мръсница, миличка - долавяше се смях в думите на Пабло. — Ти дори не знаеш кой е... А, вече може би се досещаш? — Отвърнах, че не зная, защото наистина не знаех, а и не ме интересуваше, освен да ме напълнят най-после. — Лулу, Лулу, какъв срам... Да гледа човек подобна сцена от собствената си съпруга е прекалено силно преживяване за мъж от добро... — Двамата все още бяха там някъде, без да ме докосват. Ставах все по-истерична, трябваше да взема някакво решение и реших да се откажа от тях колкото и да ми беше мъчно. Изпънах краката си и се опитах да се потъркам в матрака. Не успях след два опита, защото беше много трудно да координирам движенията си с вързани ръце, макар че накрая успях да установя някакъв контакт с плата. Не послужи за нищо,резултатите бяха отчайващи, движенията възбуждаха все повече желанията ми, вместо да ги угасят. Пабло продължаваше да говори и думите му ме възбуждаха повече от каквато и да е милувка. — Станала си страхотна мръсница, не спирай заради мен, продължавай да си търкаш клитора в матрака, но говори, разправяй какво чувстваш. Харесва ли ти? Какъв жалък спектакъл, Лулу, освен товал пред всички наши гости. Всички са тук и те гледат. Какво ще си помислят сега за нас! Но ти продължавай, не се грижи за мен. Не мисля да издържам повече, отивам си, тръгвам си още сега. За какво да продължавам да гледам как се подиграват с честта на един мъж?... Сега вече ще си спомняш за това, кълна се, че ще го помниш — наведе се над ухото ми, за да ми го каже, но държеше настрани тялото си. — Ще те оставя