Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
След това някой постави ръката си върху мен и се запитах кой може да е. Кой управляваше тази ръка, която след леко начално пляскане започна да ме мачка, да стиска гърдите ми, да стяга кръста ми, да притиска пъпа ми, да бърка накрая с пръсти в отвора на вулвата ми, като я натисна с цялата си длан отгоре. След това усетих втора, трета ръка, макар че ми бе трудно да отгатна на кого бяха, защото леглото се изпълни с хора. Усещах близостта им от двете си страни, леглото скърцаше силно, особено когато се отместваха, нечии устни се залепиха на врата ми, целувайки го неколкок-ратно, и в същия момент един език застина на подмишницата ми, един пръст влезе в мен, една ръка се плъзна зад кръста ми, друга ръка поглади дясната ми ръка, един крак се прехвърли през моя крак, едно коляно се заби в бедрата ми.
Опитвах се да мисля.
Едната бе южноамериканката, в което бях сигурна, друг беше Пабло, защото никога не бе ме предлагал другиму, без сам да вземе участие в играта, а трябваше да има и трети, още един мъж, защото усещах предимно мъжки форми, чийто контакт бе ръбест и твърд, а може би латиноамериканката е мъж в крайна сметка. Бях объркана, а те, които и да бяха, правеха възможното, за да ме объркат още повече, ръцете и устните им се движеха много бързо по тялото ми, изведнъж сменяха обекта и бе невъзможно да ги следвам, да отгатна дали езикът, който сс появи сега върху измъченото ми ухо, бе същият, който преди секунди изчезна между краката ми, да определя милувките, хапанията. Не можех да разбера кои са. Нещо прека-лено дебело, за да бъде пръст, кацна над затворените ми клепачи, над превръзката. Пенис, не можех да го квалифицирам по друг начин. Така слепешката, с вързани ръце, как можех да зная дали е член, някой пищен член или само тъжна и сбръчкана пишчица. Накара ме да почувствам връхчето му върху едната си гърда, като я галеше първо в кръг, а след това’, удряйки
ритмично зърното и покривайки с лепкава мъзга.
А Марсело сигурно наблюдаваше всичко това.
Известно време се опитвах да се държа, да не се оставям, да лежа спокойно, с плътно прилепнало тяло за матрака, не исках да мислят, че съм се предала, но забелязах, че кожата ми започна да настръхва, и познавах добре различните етапи на процеса. В началото порите настръхваха, след това идваше вълна топлина, която нахлуваше в корема ми, за да се разпръсне след това по всички посоки, започваше тръпката по сгъвки-те, по вътрешната част на бедрата, около пъпа. Френетичното гъделичкане бе прелюдията на неизбежния взрив, тогава някаква несъществуваща пружина с огромна сила се опъваше в мен, изтласквайки ме напред, и това беше началото на края, пълното ми предаване. Движенията ми се учестяваха, разтварях се, огъвах тялото си, докато ме заболяха костите, а напрежението продължаваше до окончателното удоволствие. Плътта ми се пренасищаше и не можех да се боря срещу нея.
— Когато пожелаеш... — Гласът на Пабло, прегракнал и насечен, даде тон на нова фаза. Всички ръце и всички устни ме оставиха веднага. Хладни и влажни пръсти върху горящата ми плът се плъзнаха зад ухото и ме освободиха от мъчението на ластика. Ноктите не бяха по-дълги от пръстите. Латиноамериканката имаше къси нокти, помнех, защото се бях вгледала преди това в ръцете й: чудесни, фини и деликатни ръце, несъответстващи на ослналата част на тялото. Пластмасовата топка падна от устните ми. Липсата й така ме облекчи, че направих две-три движения с челюстта, за да се отпусне долната част на лицето ми, почувствах се задължена да благодаря.
— Благодаря...
Някой, който не беше Пабло, защото той никога не би реагирал по този начин, едва сдържа смеха си. Звукът ми се стори далечно познат, но нямах време да анализирам,защото не бяха изминали и две секунди, когато отново разбрах, че устата ми е пълна.
Непознат мъжки член се плъзгаше в устата ми.
— Тук съм, до теб — пояснението бе напълно излиш
но, защото прекалено добре знаех, че не е той. Почувствах дъха му до лицето си и усетих как едната му ръка се вмъква между темето и възглавницата ми, хващайки косите и натискайки главата ми нагоре в ритъм с плътта, която влизаше и излизаше от устата ми, един член, доста по-голям от неговия в основата, но значително намаляващ към върха, което го правеше по-къс и тесен.
След малко, когато движенията на непознатия станаха неконтролируеми за моменти, усетих, че Пабло застава на колене до мен. Предположих, че ще се присъедини, но не го стори.
Ръцете му уловиха кърпата, с която бе завързана дясната ми китка и я развързаха от позлатената рамка. Почти в същия момент други ръце, които не можех да идентифицирам с тези на новия ми любовник, отвързаха лявата ми ръка. Тогава той извади члена си от устата ми.