Възрастите на Лулу

— Добре — каза накрая, отговаряйки може би на някакъв знак, който не успях да доловя. — С кого започваме?

— Стига бе, нима още мислиш за това. - Марсело ме погледна изпод око, не се лъжех, искаше да ме хване. — Аз се отказвам.

— От какво се отказваш? — клъвнах, разбира се.

Нямаше да ги лиша от това удоволствие, след като си бяха дали толкова труд да доведат Луис, и така нататък...

— Нищо, това е тъпотия — отвърна ми самият Марсело. — Последна тъпотия, но половината Мадрид е луд по това...

— Но какво е? — започнах да ставам любопитна. —

От две седмици не съм излизала вечер заради тоя грип.

— Една игра — усмихна ми се Пабло. — Глупава игра като оная за пирата с дървения крак... за лимана, за пилешкия врат и други, но ти беше много малка и едва ли си играла някога на тия игри. >

— Да, да, много пъти съм играла — още помнех страха, — беше много забавно.

— Как се играеше? — попита някой.

— А! Това е една доста сложна игра — обясних. — Трябваше да участват поне трима души, за да се изиграел Сядаш на стол в тъмна стая, като в ръката си държиш пластелин, половин изстискан лимон и врата на едно заклано пиле, колкото се може по-голям, между краката си и още други неща, които не помня. А, да! Също имаше и бастун, който изпълняваше ролята на ортопедичен крак. Втори човек избира поредния глупак и му обяснява, че ще го заведе да види пирата с дървения крак. Вкарваше го в тъмната стая, хващаше го за ръка, която прекарваше през пластелина, обяснявайки, че това е прокажената ръка на капитана. След това го хващаше внезапно за единия пръст, който вкарваше в лимона, като обясняваше, че това е празната очна ябълка, която пиратът е изгубил в битката. Тук женствената приятелка на Луис възкликна: „Какъв ужас!”, след което ръката трябваше да се придвижи бавно по тялото на предполагаемия пират, за да знае жертвата през лялото време какво пипа — стомаха, корема... Изведнъж малко по-надолу ръката му хващаше пилешкия врат, който другият поставяше както трябва, и ви се кълна, че беше точно като мъжки член, влажна плът във формата на цилиндър, тъй като отвътре е цялото с жили. — Тук се засмях, като си спомних смеха и писъците, с които привършваше всяка игра. — В този момент трети човек запалваше светлината и се разкриваха всички тайнствености. Беше много забавно...