Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Дале замълча отново. Дали имаше нужда да се разсее и да не мисли за случилото се? Заради това ли бе разказал толкова подробно за тази книга? На Сингсакер му трябваше той да говори. Не бе важно за какво. Докато говореше, старши следователят можеше да добавя подробности към съставяния портрет. Освен това полицаят изпита необяснимото усещане, че историята на тази книга е някак си свързана с разследването.
- Що се отнася до откъснатите страници... Нямаш ли предположения кой и кога е могъл да го направи?
- Е, това никой не знае. Със сигурност обаче се е случило, преди книгата да попадне при семейство Крансос. Не забравяй, че пергаментовите страници сами по себе си са голяма ценност, без да се гледа текстът, изписан върху тях. Използването на хартията е започнало през 12. век, времето е текло и все по-рядко и по-рядко са прибягвали до пергамента. Чак до наши дни обаче той подлежи на търсене - например в луксозната индустрия. Пергаментът се е превърнал в признак на високо положение. Колекционерът на книги би могъл да е откъснал пергаментовите страници и да ги е продавал по единично. Или е възможно да са използвани за подвързването на други книги, вместо кожа. Друго обяснение може да е това, че страниците са паднали от само себе си, заради недостатъчно внимателно боравене с книгата.
- Тази книга, на Юханес, струва цяло състояние, така ли?
- Тя е от онези книги, чиято пазарна стойност не може да бъде определена. Тя е напълно уникална. Никога в страната ни не се е продавало легално подобно нещо. А и в чужбина - също - отговори Дале. - Мисля, че не е подходяща за кражба с цел забогатяване, освен ако не се намери подходящ ексцентричен милионер.
- Може ли да се каже същото и за доста други книги в книгохранилището?
- Без съмнение. Нали обаче не мислите, че мотивът би могъл да е желанието да се открадне нещо?
- Засега не можем да изключим нито една възможност.
Спомнил си обаче по какъв начин бе извършено убийството, Сингсакер трябваше да признае, че версията за убийство по време на обир изглеждаше съвсем неправдоподобна. Във всеки случай, по време на грабеж с цел печалба. Наистина, понякога при кражбите имаше и други, по-малко разумни мотиви. И тогава му хрумна, че до този момент бяха смятали, че нищо не е изчезнало, опирайки се само на думите на Ватен. Трябваше да се намерят други потвърждения и то колкото се може по-бързо.
Поговорили още малко за незначителни неща и казал няколко безсмислени думи за утеха, Сингсакер се приготви да си тръгва. Когато вече бяха станали от кухненската маса, на Сингсакер му хрумна още една мисъл.
- Трябва да ми направиш една услуга - постави ръка на рамото на Дале той. - Въпреки че ще ти е много трудно.
- Каква услуга? - изглеждаше съвсем изнурен Дале.
- Трябва да кажеш на децата си за случилото се. Трябва да поговорим с тях в участъка. Това, разбира се, не е много спешно. Ще е хубаво обаче, ако го направиш днес. Най-добре е да го научат от теб, а не от някой страничен човек. А и не може да се скрие завинаги истината от тях.
Йенс Дале кимна. Бе разбрал какво имаше предвид Сингсакер.
Седемнадесета глава
Уд Сингсакер се отправи към дома си, но вместо да мине по краткия път, той тръгна нагоре по „Нонегате” към училище „Розенборг”. Без да спира, извади телефона си и се обади в участъка. Помоли да го свържат с Муна Гран, която бе с него в библиотеката „Гюнерус”, но му казаха, че вече си била тръгнала. Едва сега той си спомни, че и на него му е отдавна време да изчезва. Нали това бе първият му работен ден. Освен всичко останало той бе прекарал няколко месеца в болнични и не просто така. Странното обаче бе, че не се усещаше чак толкова уморен. Тоест той, разбира се, се бе уморил, но не толкова много, колкото се бе чувствал през вечерите на безкрайните дни, през които просто бе седял вкъщи, бе мечтал и бе чакал да оздравее.
Тогава той помоли да го свържат с някой друг. Ставал който и да е, само да е от отдела за разследване на актовете на насилие и престъпленията срещу нравствеността и да бил дежурен. Свързаха го със служител, когото не си спомняше.
- Можете ли да ми дадете адреса на жена на име Сири Холм? Работи отскоро в библиотеката „Гюнерус”.
- И това е всичко, което знаете за нея?
- Към този момент.
- Добре. Ще ви се обадя след малко.
Приключил с разговора, Сингсакер продължи да крачи по посока на наскоро построеното училище. Подминал го, той влезе в новата част на града, в парка „Розенборг”. Тази територия бе толкова нова, колкото и училището, и се състоеше освен от парковото стопанство и от къщи-кутийки, при които дисбалансът между цените и размера бе на световно ниво. И все пак самият парк се бе оказал един от най-успешните проекти, осъществени в Тронхайм от много години насам. Най-сетне Фестнингспаркен, старият Розенборгбанен и Кухауген се бяха съединили и образуваха голяма пешеходна зона.