Кралят на зимата

Луелин нямаше нужда да поглежда дървените си рабоши. На един дъх той изброи дадените дивечови кожи, роби, сушена риба, сол, овчи кожи, калаени слитъци, царевично брашно и накрая добави:

— Обаче по-голямата част от плащанията бяха в злато.

— Сега го харесвам още повече! — каза Оуейн. — За колко ще се спазарим с него, Луелин?

Бирникът изчисли стойността на половината от онова, което Кадуи беше платил предната година и предположи, че принцът с удоволствие ще даде тази сума на кралската хазна. Точно така и стана, когато отидохме в замъка. Сградата беше много голяма, строена от римляните. Към нея водеше красив портал с колони. Той гледаше към обраслата с гори долина, която следваше течението на река Екс чак до мястото, където Екс се вливаше в морето. Кадуи беше принц на думноните — племето, което беше дало името на нашата страна. Принцовете от този род бяха втори по ранг в кралството. Кралете бяха с най-висок ранг, следваха принцовете с ранга на Гърийнт и Кадуи и зависимите крале като Мелуас от Белге. Трети по ранг са господарите на имения като Мерлин, макар че Мерлин от Авалон беше друид и това го поставяше извън всякаква йерархия. Кадуи беше едновременно и принц, и господар на имение. Той управляваше едно племе, което се беше разпростряло по цялата земя между Иска и границата на Кърнау. Имало е време, когато всички британски племена живеели по отделно, така че катувеланите изглеждали съвсем различно от белгите, например. Но под управлението на римляните племената се смесили и всички започнали да си приличат. Само някои племена, сред които и племето на Кадуи, запазили специфичния си външен вид. Хората на Кадуи вярваха, че стоят по-високо от останалите брити и за да се отличават татуираха лицата си със символите на своето племе и род. Във всяка долина живееше по един род — не повече от десетина семейства. Съперничеството между родовете беше много силно, но изобщо не можеше се сравнява със съперничеството между племето на принц Кадуи и останалите британци. Кадуи беше избрал за своя столица Иска — римски град с хубави крепостни стени и каменни сгради, величествени като тези в Глевум. Въпреки това Кадуи предпочиташе да живее в своето имение извън града. Повечето от жителите на града се придържаха към римските обичаи и не се татуираха. Но отвъд стените на града, по долините прорязали земята на Кадуи, където римското управление никога не беше пускало здрави корени, всеки мъж, жена и дете имаха сини татуировки по бузите. Земята на Кадуи беше богата, но той имаше намерение да я направи още по-богата.