Кралят на зимата

Бях изненадан, че прочутият с любовта си към битките Оуейн не отиде нито в Дурокобривис, нито в Гуент, а остана с нас да събира данъци. За мен това беше неблагодарна слугинска работа, но аз бях твърде млад, за да разбера съображенията на Оуейн.

За Оуейн данъците бяха по-важни от саксите. Скоро щях да науча, че данъците са най-добрият източник на богатство за хората, които не желаят да работят. Утър беше мъртъв и Оуейн не искаше да пропуска своя шанс. Във всяко имение той установяваше, че реколтата е слаба и събираше ниски данъци, а собствената му кесия се подуваше от подкупите, срещу които той се съгласяваше да дава тези неверни данни за реколтата. Оуейн действаше доста открито.

— При Утър това никога нямаше да мине — каза ми той един ден докато вървяхме по южното крайбрежие към римския град Иска. Оуейн говореше с любов за мъртвия крал. — Утър беше едно хитро старо копеле и винаги имаше ясна представа какъв приход да очаква, а Мордред… какво знае Мордред?

Той погледна наляво. Преваляхме голото било на едно голямо възвишение и на юг се простираше морето, където силният вятър гонеше сивите вълни и ги украсяваше с бели гребени. Далеч на изток се виждаше един голям полуостров, в който вълните се разбиваха на пяна. Всъщност полуостровът беше почти остров, защото се свързваше със сушата само с тънка камениста ивица.

— Знаеш ли какво е това? — попита ме Оуейн.

— Не, господарю.

— Островът на мъртвите — каза той и плю против уроки. А аз спрях и се вгледах в онова ужасно място, което думнонците сънуваха в кошмарите си. На този полуостров пращаха опасно лудите като Пелинор и щом преминеха ивицата охранявана от стражи, те се превръщаха в мъртви души, за които нямаше връщане в света на живите. Островът беше под покровителството на тъмния сакат Бог Кром Дубх. А някои хора разправяха, че в края на полустрова се намирала и Пещерата на Круачан, която водела към Отвъдния свят. Стоях ужасен и не можех да откъсна поглед от Острова на мъртвите, докато накрая Оуейн ме тупна по рамото и каза:

— Ти няма защо да се страхуваш от острова, момче, рядко се среща човек с глава като твоята. — Той отново тръгна на запад. — Къде ще пренощуваме довечера? — попита той кралския бирник Луелин, чието муле носеше фалшивите доклади.

— При принц Кадуи от Иска — каза Луелин.

— А Кадуи! Кадуи ми харесва. Колко взехме миналата година от тоя грозен мошеник?