Кралят на зимата

— Той е добър с мен, господарю — казах аз, изненадан от този въпрос. Всъщност аз продължавах да се чувствам неспокоен в присъствието на Оуейн, въпреки че той никога не се беше отнасял зле с мен.

— Той трябва да бъде добър с теб — каза Артър. — Славата на всеки водач зависи от неговите хора и той трябва да цени добрите воини.

— Но аз бих предпочел да служа на Вас, господарю — изтърсих аз без много да му мисля.

Той се усмихна.

— И това ще стане, Дерфел, и това ще стане. След време. Първо трябва да минеш през изпитанието да се сражаваш под командването на Оуейн.

Артър направи тази забележка съвсем непринудено, но по-късно съм се чудел дали тогава той не предвиди онова, което щеше да се случи. След време аз наистина преминах през изпитанието да се сражавам под командването на Оуейн. Това беше тежко изпитание. Може би Артър искаше да науча този урок преди да се присъединя към неговите хора. Той се наведе отново към оловния лист, но пак се изправи, защото някой в къщата нададе вой. Беше Пелинор, който протестираше, задето го бяха затворили в онази тъмна стая.

— Оуейн смята, че трябва да изпратим горкия Пел на Острова на мъртъвците — каза Артър (на този остров затваряха опасно лудите). — Ти какво мислиш?

Артър питаше за моето мнение! Бях толкова изненадан, че най-напред нищо не отговорих. След това заеквайки обясних, че Мерлин много обичаше Пелинор и че Мерлин искаше той да остане сред живите, а аз смятах, че желанията на Мерлин трябва да бъдат уважавани. Артър слушаше сериозен и дори изглеждаше благодарен за моя съвет. Той, разбира се, нямаше нужда от него, просто се опитваше да ме накара да се чувствам значим.

— Тогава Пелинор може да остане тук, момче — каза той. — А сега хвани другия край. Вдигай!

На следващия ден Линдинис опустя. Моргана и Нимю отидоха в Инис Уидрин, защото искаха селището на Хълма отново да бъде построено. Опитах да се сбогувам с Нимю, но не й беше до мен — окото все още я болеше, тя беше сърдита и единственото й желание беше да отмъсти на Гундлеус, а съветът й отказа. Артър заедно със всичките си конници замина на север да подкрепи Тюдрик, който воюваше на северната граница на Гуент. Аз останах с Оуейн, който се беше настанил в големия замък на Каер Кадарн. Може и да бях воин, но през лятото е по-важно да се събере реколтата, отколкото да се стои на пост по укрепителните валове. Затова от време на време оставях меча, шлема и кожения нагръдник (които бях наследил от убития силурец) и дни наред помагах на крепостните из нивите на краля да съберем ръжта, ечемика и житото. Това беше тежка работа, защото сърпът първо беше къс и второ трябваше непрекъснато да се точи. А точилото представляваше дървена пръчка, потопена в свинска мас и след това оваляна в ситен пясък. Това нещо трябваше да изостря ръба на сърпа, но на мен този ръб никога не ми изглеждаше достатъчно остър. Въпреки че бях много силен и здрав, от постоянното навеждане и дърпане наляво ме заболя гърбът и получих мускулна треска. През целия си живот на Хълма не бях работил толкова много, но вече бях извън привилегирования свят на Мерлин, вече бях един от дружината на Оуейн.