Кралят на зимата

По-късно видях много такива кланета. В сакските села обикновено палехме колибите преди да започнем да избиваме хората, но онези каменни къщи покрити с чимове не можеха да горят, така че бяхме принудени да влизаме вътре с копията и мечовете си. Грабвахме по една горяща главня от близките огньове и я хвърляхме в колибите преди да влезем, за да осветим вътрешността им. Понякога пламъците бяха достатъчни, за да прогонят обитателите навън, където веднага ги посичахме. Ако огънят не успяваше да изкара хората навън, Оуейн заповядваше на двама от нас да влязат, а останалите оставаха да пазят край вратата. Ужасявах се от мисълта, че и моят ред ще дойде, но знаех, че това бе неизбежно, както знаех, че нямаше да се осмеля да не изпълня заповедта. Бях дал клетва да участвам в тази кървава баня и ако откажех, щях да си подпиша смъртна присъда.

Писъците започнаха. Първите няколко колиби бяха лесни, защото хората все още спяха или едва се събуждаха, но по-нататък съпротивата ставаше все по-ожесточена. Двама мъже се нахвърлиха срещу нас с брадви, но нашите копиеносци веднага ги посякоха. Жените тичаха с деца на ръце. Едно куче скочи срещу Оуейн и умря, скимтейки с пречупен гръбнак. Гледах как жена тичаше прегърнала бебе и здраво държеше окървавената ръка на друго дете и изведнъж си спомних как Танабурс ми извика, че майка ми била жива. Потръпнах, защото осъзнах, че старият друид вероятно ме беше проклел, когато заплаших живота му. Въпреки, че бях роден с късмет и това ме предпазваше от проклятия, струваше ми се, че чувствам злата воля на Танабурс да обикаля около мен като скрит потаен враг. Докоснах белега на лявата си длан и се помолих на Бел да разруши проклятието на Танабурс.

— Дерфел! Ликат! Оная колиба! — викна Оуейн и аз като добър войник се подчиних на заповедта. Пуснах щита, хвърлих една главня през вратата, след това приклекнах, за да вляза през тесния вход. Вътре запищяха деца и един полугол мъж скочи с нож срещу мен и ме принуди да се извъртя с шеметна бързина. Опитах се да го намушкам с копието, но някакво дете се заплете в краката ми и острието се плъзна по ребрата на мъжа. В следващия миг той щеше да се стовари върху мен и да забие ножа в гърлото ми, но Ликат го изпревари. Човекът се преви, хванал корема си и изстена, когато Ликат дръпна копието, за да освободи острието от разкъсаната плът. След това той взе ножа от мъртвеца и започна да избива пищящите деца. Аз излязох навън с окървавеното си копие.