Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Пожънатите класове овършавахме направо на нивата, а след това превозвахме с каруци огромните купи слама в Каер Кадарн и в Линдинис. Сваляхме изгнилата слама от покривите и я заменяхме с нова. Старата слама от дюшеците също се изхвърляше, за да се замени с прясна. Благодарение на това в продължение на няколко блажени дни в леглата ни нямаше въшки и бълхи, но тази благодат бе твърде нетрайна. Точно по това време на мен ми порасна брада — някакви рехави руси косми, но аз бях ужасно горд с тях. По цял ден превивах гръб на полето, а вечер трябваше по два часа да упражнявам бойни техники. Хюел ме беше научил добре, но Оуейн искаше да бъде още по-добре.
— Онзи силурец, дето си го убил — каза ми една вечер Оуейн, докато аз се потях след поредното упражнение с тояги, — хващам се на бас на една месечна заплата срещу умрял плъх, че си го убил с ръба на меча.
Аз не се хванаха на бас, само признах, че наистина го бях съсякъл с меча като с брадва. Оуейн се засмя.
— Хюел винаги учи хората си да се бият така — каза Оуейн. — Следващият път наблюдавай как се бие Артър. Той мушка, мушка като човек, който се опитва да събере сеното на купа преди да е завалял дъжда. — Оуейн извади своя меч и поясни — Използвай върха, момче. Винаги използвай върха. Той убива по-бързо.
Оуейн нападна с голия меч срещу мен и аз едва успях да отбия удара му.
— Ако използваш ръба на меча — каза той, — това означава, че си някъде на открито. Стената от щитове вече е разрушена и ако това е била твоята защитна стена, знай, че си мъртъв, колкото и добре да въртиш меча. Но ако стената от щитове е здрава, това означава, че вие сте рамо до рамо и ти нямаш пространство да въртиш меча, можеш само да мушкаш. — Оуейн отново насочи острието на меча си към мен и пак трябваше да парирам удара.
— Защо мислиш римляните са имали къси мечове? — попита ме той.
— Не знам, господарю.
— Защото с късия меч се мушка по-лесно, отколкото с дългия, за това — каза той, — не че ще седна да убеждавам някой от вас да си смени меча, но искам да запомните, че с меча трябва не само да се сече, а и да се пробожда. Върхът винаги побеждава, винаги.
Той се обърна, след това внезапно се изви и се опита да ме прободе. Не знам как успях да отклоня острието от себе си с неудобната тояга, която държах. Оуейн се захили.
— Бърз си — каза той — и това е добре. Ще се справяш стига да не се напиваш.
Той прибра меча си в ножницата и погледна на изток. Търсеше в далечината сивите стълбове пушек, които издаваха присъствието на чужди нашественици, но както за нас, така и за саксите беше време за жътва и техните войници имаха по-важна работа от това да нападат нашите земи.
— А какво мислиш за Артър, момче? — попита ме Оуейн ни в клин, ни в ръкав.
— Харесвам го — казах аз смутено, чувствах се толкова неловко от този въпрос, колкото и от въпроса на Артър за Оуейн.
Оуейн обърна към мен огромната си рошава глава.
— Е, то не е трудно да го харесаш — каза Оуейн неохотно. — Аз винаги съм харесвал Артър. Всички го харесват, но само Боговете знаят дали някой го разбира. Може би само Мерлин. Мислиш ли, че Мерлин е жив?
— Аз знам, че е жив — казах пламенно, макар че всъщност нищо не знаех.
— Добре — рече Оуейн. Аз бях от Хълма и той предполагаше, че мога да получавам знания по пътища, недостъпни за други хора. Освен това сред неговите хора вече се говореше как се бях измъкнал от смъртната яма на един друид, което за воините означаваше, че бях роден с късмет, но също означаваше, че мога да вещая добро.