Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Иван.
— А сега да вървя! — Вева тръсна разкошната си коса, прекара пръсти през нея и стана. Иван Шибилев скочи като изхвърлен от пружина и тръгна редом с нея. — И вие ли си тръгвате?
— Да! — Иван Шибилев се осмели да я погледне в профил и видя, че устните й бяха извити в лека усмивка. Тази божествена усмивка е за мен, задето станах да я изпроводя, помисли той и усети как мировата скръб изчезна така мигновено от душата му, както го бе споходила, за да отстъпи място на една бурна и смела надежда. — Ще ми позволите ли да ви изпратя до дома ви?
— О, няма нужда! — каза Вева. — Отивам на среща с една приятелка.
— Жалко! Ако бяхте сама, щях да ви предложа компанията си тази вечер.
— Много мило от ваша страна, но можете да ме придружите само до черквата на главната улица. Там ме чака приятелката.
— Ще бъда щастлив да прекарам с вас още няколко минути!
Иван Шибилев не можеше да се освободи от напрежението, дишаше трудно и тъй като вярваше, че Вева е професионална актриса, продължаваше да говори с оня приповдигнат тон, който бе слушал в театъра. „Божествените“ усмивки, който озаряваха лицето й, от време на време бяха наистина за него, но като ирония за усърдието му да се покаже достоен за нея кавалер. Тя бе по-възрастна само с две години и външно тази разлика не личеше. Както бе облечен с моден панталон от бял шантунг и светлосиня риза, с мустачки и сресана назад коса, по-висок с една глава, широк в раменете и добре сложен, Иван Шибилев изглеждаше дори по-възрастен от нея с няколко години. По житейски опит обаче бе още дете в сравнение с нея, тъй като тя отдавна можеше да чете безпогрешно погледите, израза на лицата и желанията на мъжете, както се чете просто написана книга. Не минути, а само няколко секунди й бяха достатъчни да разбере, че момъкът е още целомъдрен и влюбен в нея „от пръв поглед“ и е готов да й се закълне във вечна любов. Знаеше вече от опит, че младенци като него трябва да се отпращат на минутата и винаги бе ги отпращала по съвсем понятни съображения, но приятелката не я очакваше на уреченото място до черквата, младенецът я покани на вечеря в ресторант и тя се съгласи. От него се излъчваше чар, който я накара да го възнагради за усилията му да я ухажва така несръчно, а не бе свикнала и да прекарва вечерите сама. Беше забелязала вече, че няма смелост да я гледа в очите и че говори с несвойствен за възрастта си стил, за да изглежда изпечен мъж, и това го правеше симпатичен.
В ресторанта Иван Шибилев се успокои и влезе в собствената си роля. Предстоеше му да прекара няколко часа с Вева, което го изпълваше с големи надежди, а и келнерът се отнасяше с него като с истински господин („Какво ще обича господинът? Както пожелае господинът…“) и това приповдигаше самочувствието му. В ресторанта бяха заети само няколко маси, двамата седяха уединени в една малка ниша, където бе тихо и уютно. Запленен до екстаз от ослепителната хубост на момичето, той изпадна в дълбоко, сладостно откровение и му разказа всичко или почти всичко за себе си, както може да разказва един току-що оставил юношеството зад гърба си младеж с най-чисто и нежно вълнение, с най-красивите думи на света и най-силните чувства, защото, говорейки й за себе си, той й се изповядваше в любов. За да възпре горещия поток на излиянието му, което започна да й досажда, а и да удовлетвори донейде любопитството му, Вева му разказа накратко за себе си. Играла в Плевенския театър две години, но поради завист, клюки и размирици в състава била принудена да го напусне. Искали я в други театри, но тя решила да остане в тукашния, защото имала тук самотна леля с голяма къща, при която щяла да живее в истински разкош. В края на отминалия сезон ходила при режисьора Маловски и той й обещал да я вземе в комедията „Жена в заем“ от някой си Бюрали, в която играла главната роля в Плевенския театър.
На всичко това едва ли можеше да се вярва, но истина бе, че Вева знаеше цената на хубостта си и отдавна я бе превърнала в средство за препитание. Не в края на сегашния сезон, а близо отпреди година се бе завъртяла около театъра и попаднала, разбира се, най-напред в ръцете на режисьора Маловски. Той не се опита да я задържи повече от месец и я предаде на някой от актьорите, а те пък, понеже не можеха да си позволят лукса да поддържат по-дълготрайни връзки с такава красавица, я предадоха на свои приятели и почитатели. Иван Шибилев го разбра от някои актьори, които го бяха видели с нея в ресторанта или на улицата, узна го и от чичо Жорко. Той му каза, че такива момичета постоянно се въртят около театъра като пеперудки около светлината на лампата с надеждата да стъпят на сцената не с талант или умение, а с цената на женските си прелести. Режисьорът Янакиев, който бе решил да го ангажира в следващата си постановка, обезпокоен от неговата неопитност с жените и особено с такива жени като Вева, също го посъветва да не се среща с нея и дори я нарече плювалник.