Японският любовник

Отначало Алма Беласко и Лени Бийл, новопостъпилият в "Ларк Хаус" приятел, решиха да се порадват на културния живот в Сан Франциско и Бъркли. Те ходеха на кино, на театър, на концерти и изложби, експериментираха с екзотични ресторанти и се разхождаха с кучето му. За първи път от три години Алма влезе отново в семейната ложа в операта, но нейният приятел се оплете в сложната интрига на първо действие и във второ заспа, преди Тоска да забие ножа за писма в сърцето на Скарпия. Отказаха се от операта. Автомобилът на Лени беше по-удобен от този на Алма и двамата често отскачаха до Напа, за да се любуват на пасторалната картина на лозята и да опитват различни вина, или до Болинас, за да дишат солен въздух и да похапнат стриди, но накрая се умориха от напрежението да се поддържат млади и жизнени с усилие на волята си и постепенно започнаха да се поддават на изкушението да си почиват повече. Така те замениха честите излизания, които налагаха преместване, търсене на паркинг и стоене на крак, с гледане на филми по телевизията, слушане на музика в апартаментите си или ходене на гости при Кати с бутилка розово шампанско като допълнение към сивия хайвер, който нейната дъщеря, стюардеса в "Луфтханза", носеше от пътуванията си. Лени помагаше в клиниката за божата, където учеше пациентите да изработват маски от мокра хартия и зъболекарски цимент за театралните представления на Алма. Следобедите прекарваха в четене в библиотеката, единственото що-годе тихо общо помещение – шумът беше едно от неудобствата на живота в колектив. Ако нямаха избор, вечеряха в трапезарията на "Ларк Хаус" под втренчените погледи на други жени, завиждащи на късмета на Алма. Ирина се чувстваше изместена, макар че понякога я включваха в техните набези; тя вече не беше незаменима за Алма. "Въобразяваш си, Ирина. Лени изобщо не се състезава с теб", успокояваше я Сет, но и той се тревожеше, защото ако баба му намалеше работните часове на Ирина през седмицата, това щеше да ограничи и неговите възможности да я вижда.