Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Шефът на полицията нямаше никакво намерение да прекосява Хималаите пеш, нито пък да освобождава събеседника си. Ала в съзнанието му се бе родила идея. Дали този специалист по взривовете не можеше да му бъде от полза, преди да изчезне завинаги? Затова попита Алан, без да успее съвсем да скрие нетърпението и ентусиазма си, какъв опит има в тайното елиминиране на известни и строго охранявани личности.
Алан никога не бе правил нещо подобно – целенасочено да седи и да обмисля как да убие някой човек, сякаш е мост за взривяване. А и нямаше никакво желание за това. Ала сега трябваше да помисли добре. Може би пушещият като комин шеф на главорезите срещу него имаше нещо предвид?
Алан се порови из паметта си и в бързината единственото, което му дойде наум, беше:
– Глен Милър.
– Глен Милър? – повтори шефът на полицията, не вярвайки на ушите си.
Алан помнеше как няколко години по-рано всички в базата в Лос Аламос бяха шокирани от новината, че младата джазлегенда Глен Милър е в неизвестност, след като самолетът на американските въздушни сили, с който летял, изчезнал над Ламанша.
– Точно така – потвърди Алан загадъчно. – Трябваше да изглежда като самолетна катастрофа и аз изпълних заповедта безупречно. Погрижих се и двата двигателя да изгорят, а самолетът да се разбие някъде по средата на Ламанша. Никой не го е виждал оттогава. Напълно заслужен край за един привърженик на нацизма, ако питате мен.
– Глен Милър е бил нацист? – не спираше да се диви шефът на полицията.
Алан кимна (и наум помоли за прошка всички живи роднини на Глен Милър). Шефът на полицията от своя страна се опита да се съвземе от новината, че неговият любим джазизпълнител е служил на Хитлер.
Алан си помисли, че няма да е зле да вземе инициативата в свои ръце, преди събеседникът му да започне да задава един куп допълнителни въпроси, свързани със скалъпената история за Глен Милър.
– Ако желаете, аз съм готов да отстраня всекиго, напълно дискретно, разбира се. Не искам нищо в замяна, освен да се разделим като приятели.
Шефът на полицията все още беше шокиран от тъжното разкритие за автора на Moonlight Serenade, но това не означаваше, че ще се остави да го баламосват. Нямаше никакво намерение да преговаря с Алан Карлсон за бъдещето му.
– Ако аз искам, ще отстраниш когото ти наредя, като в замяна евентуално ще обмисля възможността да те оставя да живееш – предупреди го шефът на полицията и се пресегна през масата, за да загаси цигарата си в полуизпитото му кафе.
– Да, това имах предвид и аз, разбира се – каза Алан, – но се изразих малко неясно.
Точно този сутрешен разпит се бе оказал различен от обичайните. Вместо да елиминира предполагаемия обществен враг, шефът на полицията реши да обмисли на спокойствие новосъздалата се ситуация. След обяд отново се срещна с Алан Карлсон и двамата започнаха да кроят планове.
Целта беше да убият Уинстън Чърчил, докато е под закрилата на личната охрана на шаха. Но това трябваше да се случи по такъв начин, че никой да не може да заподозре отдела за вътрешно разузнаване и сигурност, още по-малко неговия началник. Тъй като спокойно можеше да се предположи, че британците ще разследват случая с изключително внимание към всяка подробност, не можеха да си позволят никакви гафове. Ако проектът успееше, последствията щяха по всички възможни начини да бъдат в полза на шефа на полицията.
На първо място трябваше да затворят устата на надутите британци, които се бяха отказали от услугите му по време на посещението. Освен това след провала на личната охрана на шаха шефът на полицията със сигурност щеше да получи задачата да прочисти редиците й. А когато димът се поразсееше, щеше да укрепи сегашното си поразклатено положение.
Шефът на полицията и Алан планираха действията, сякаш бяха най-добри приятели, но шефът гасеше цигарата си в кафето на шведа всеки път, когато почувстваше, че атмосферата става твърде задушевна. Алан разбра, че единствената бронирана кола в Иран се намира в гаража на долния етаж на сградата. Шефът на полицията го уведоми, че колата, марка „ДеСото Събърбън“, била виненочервена и много елегантна. Имало голяма вероятност съвсем скоро охранителите на шаха да поискат автомобила, защото как иначе щели да закарат Чърчил от летището до двореца на шаха?
Алан каза, че разрешението на проблема може би се крие в един достатъчно голям взривен заряд, поставен в шасито на колата. Но предвид необходимостта шефът на полицията да не оставя никакви следи, които биха могли да сочат към него, Алан предложи да вземат две специални мерки.