Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
– На добър час! – каза свещеникът тържествено и тръгна.
– Чао засега – отвърна Алан.
Шведът дълго гледа след свещеника и си мислеше, че светът е толкова ненормално място, че нищо чудно бившият му съкилийник да оцелее въпреки това, към което се бе запътил.
Но Алан грешеше. Свещеникът намери пазача да се лута в един парк в центъра на Техеран с изгорени ръце, в които държеше автоматична карабина със свален предпазител.
– Ето те, сине мой! – възкликна Фъргюсън и се запъти към него, за да го прегърне.
– Ти! – изкрещя охранителят. – Това си ти!
После застреля свещеника двайсет и два пъти в гърдите. Щеше да продължи, ако патроните му не бяха свършили.
Пуснаха Алан в шведското посолство благодарение на диалекта му. Ала след това нещата се усложниха, защото се оказа, че няма никакви документи, с които да докаже самоличността си. Съответно посолството не можеше да му издаде паспорт, нито да му осигури транспорт до Швеция. Освен това, добави трети секретар Бергквист, в Швеция тъкмо били въвели специални лични идентификационни номера и ако господин Карлсон наистина бил прекарал последните години в чужбина, то, значи, в шведските регистри въобще не фигурирало лице на име Алан Карлсон.
Алан отговори, че без значение дали шведските имена са преминали в номера, той бил и си оставал Алан Карлсон от Иксхулт от покрайнините на Флен и сега искал третият секретар да бъде така любезен да уреди въпроса с документите му.
В настоящия момент третият секретар бе най-старшият служител в посолството. Той беше единственият, който не бе могъл да присъства на провеждащата се по същото време дипломатическа конференция в Стокхолм. И естествено, всичко трябваше да се случи наведнъж. Не стига че в момента части от централен Техеран горяха, а сега един напълно непознат мъж се появяваше и твърдеше, че е швед. Безспорно имаше знаци, че мъжът казва истината, но секретарят трябваше да спазва правилата, ако не искаше кариерата му рязко да приключи. Затова повтори своето решение, че паспорт няма да бъде издаден, освен ако господин Карлсон не бъде идентифициран, както си му е редът.
Алан каза, че според него третият секретар е голям инат, но че цялата ситуация може да се разреши, ако в посолството имат телефон.
Третият секретар потвърди наличието на телефон, но добави, че телефонните разговори са скъпи. Къде искал да се обади господин Карлсон?
На Алан започваше да му идва до гуша, затова не отговори, а попита:
– Пер Албин още ли е министър-председател на Швеция?
– Какво? Не – отвърна изненаданият трети секретар. – Министър-председателят се казва Таге Ерландер. Пер Албин почина миналата година. Но защо...
– Ако успееш да замълчиш за малко, скоро всичко ще ти се изясни.
Алан вдигна слушалката и се обади в Белия дом във Вашингтон. Представи се и го свързаха с главната секретарка на президента. Тя много добре помнела господин Карлсон, а и била чувала толкова хубави неща за него от президента. Така че ако господин Карлсон наистина смятал, че случаят е спешен, щяла да се опита да събуди президента. Във Вашингтон било едва осем часа, а президентът не бил от ранобудните.
Малко по-късно съненият президент Труман се обади и двамата с Алан си побъбриха в продължение на няколко минути, като всеки разказа на другия какво му се бе случило в последно време. Накрая Алан стигна до повода за телефонния разговор. Дали Хари би могъл да му направи услуга и да се обади на новия шведски министър-председател Ерландер, за да потвърди самоличността на Алан, така че от своя страна Ерландер да се обади на трети секретар Бергквист в шведското посолство в Техеран и да го уведоми, че Алан незабавно трябва да получи паспорт?
Хари Труман с готовност се съгласи, но каза, че Алан трябва да му продиктува името на тоя трети секретар буква по буква, за да го запише правилно.
– Президентът Труман иска да знае как се пише името ти – обърна се Алан към трети секретар Бергквист. – Мисля, че ще е по-лесно, ако му го продиктуваш лично.
Трети секретар Бергквист като в транс обясни на президента на САЩ как точно се изписва името му, затвори слушалката и не каза нищо в продължение на осем минути. Точно толкова време мина, преди шведският министър-председател Таге Ерландер да позвъни и да му нареди 1) веднага да издаде паспорт на Алан Карлсон с дипломатически статус, и 2) незабавно да уреди транспорт за господин Карлсон до Швеция.
– Ама той няма личен идентификационен номер – не се предаваше третият секретар.