Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Първата беше взривният заряд да се състои от абсолютно същите съставки, които комунистите на Мао Дзъдун бяха използвали в Китай. Алан беше добре запознат с техните заряди и беше сигурен, че може да направи така, че нападението да изглежда като дело на комунистите.
Другата мярка беше взривният заряд да бъде скрит в предната част на шасито, но да не бъде взривен веднага, а да се предвиди да падне и да избухне няколко десети от секундата по-късно, когато докосне земята.
През това време зарядът щеше да се озове точно под седалката на Уинстън Чърчил. Експлозията щеше да пробие колата и да запрати Чърчил във вечността, но освен това щеше да направи и голяма дупка в земята.
– По този начин всички ще помислят, че експлозивът е бил поставен на улицата, а не скрит вътре в колата. Какво ще кажете за тази малка шашма, господин премиер?
Шефът на полицията се изкиска от радост и нетърпение, след което загаси току-що запалената си цигара в пълната чаша с кафе на Алан, който каза, че господин премиерът, разбира се, можел да прави, каквото намери за добре със своите цигари и с кафето му, но в случай че не бил удовлетворен от пепелника, който се намирал пред него, Алан можел да отиде до някой магазин в града и да вземе нов.
Шефът на полицията не обърна никакво внимание на тези приказки, но веднага одобри плана за експлозията и поиска от Алан пълен списък с нещата, които са му необходими, за да може възможно най-бързо да оборудва въпросната кола.
Алан изброи деветте съставки на формулата. Добави и десета – нитроглицерин, който също можеше да му влезе в употреба, и единайсета – бутилка мастило.
И още нещо, Алан поиска господин премиерът да му заеме един от най-верните си служители, който да бъде негов помощник и отговорник по търговските въпроси. Освен това каза, че ще има нужда от преводач, и помоли за разрешение свещеник Фъргюсън да се заеме с тази задача.
Шефът на полицията промърмори, че предпочитал веднага да се отърве от тоя свещеник, защото никак не обичал духовните лица, но сега нямало време за губене. След това отново загаси цигарата си в кафето на Алан, за да покаже, че срещата е приключила, и за да напомни на шведа още веднъж кой е шефът.
Дните минаваха и всичко вървеше по план. Началникът на личната охрана на шаха се обади и каза, че възнамерява да дойде и да вземе колата следващата сряда. Шефът на полицията щеше да се пръсне от яд. Този тиквеник беше уведомил, че ще вземе колата, а не беше попитал дали може да го направи. В яда си шефът на полицията за момент забрави, че по този начин нещата се нареждаха идеално. Ами ако началникът на личната охрана не се беше обадил? Така или иначе, той скоро щеше да си получи заслуженото.
Сега Алан знаеше с колко време разполага, за да подготви експлозива. За съжаление свещеник Фъргюсън също бе проумял какво беше на път да се случи. Не само че щеше да стане съучастник в убийството на бившия министър-председател Уинстън Чърчил, но имаше основание да смята, че и неговият собствен живот щеше да приключи скоро след това. А свещеникът нямаше никакво желание да се срещне със Създателя точно след като, макар и против волята си, е отнел човешки живот. Алан го успокои, че всъщност има план как да избегне и едното, и другото. Имало вероятност и двамата да се измъкнат, а и не било задължително това да се случи за сметка на живота на господин Чърчил. Но цялата схема изисквала свещеникът да прави това, което Алан му кажел, когато моментът дойдел. Фъргюсън обеща да съдейства. В крайна сметка Алан беше единствената му надежда да оцелее, тъй като Господ продължаваше да не отговаря на молитвите му. Скоро щеше да стане цял месец. Възможно ли беше да му е сърдит заради опита му да се съюзи с комунистите?
Срядата дойде. Колата бе оборудвана и готова за действие. Взривният заряд в шасито се получи доста по-голям, отколкото бе необходимо, но независимо от това бе добре скрит, в случай че някой възнамеряваше да огледа автомобила от съображения за сигурност.
Алан показа на шефа на полицията как работи дистанционното управление и му обясни подробно какъв ще бъде крайният резултат, когато експлозивът избухне. Шефът се усмихна и изглеждаше щастлив. В следващия момент изгаси осемнайсетата си цигара за деня в кафето на шведа.
Тогава Алан извади една нова чаша, която бе скрил зад кутията с инструменти, и я постави на стратегическо място върху масата близо до стъпалата, водещи нагоре към коридора, килията и входа на сградата. След това тихомълком хвана свещеника под ръка и двамата излязоха от гаража, докато шефът обикаляше около колата и се наслаждаваше на мисълта за предстоящите събития, пушейки деветнайсетата си цигара за деня.