Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
– Като англикански свещеници ли? – попита Алан.
Господин Фъргюсън отговори, че по принцип англиканските свещеници нямало от какво да се страхуват, тъй като в Иран съществувала религиозна свобода, но самият той вероятно бил отишъл твърде далеч.
– Прогнозите не са добри за човек, попаднал в лапите на тайната полиция, и поне що се отнася до мен, се опасявам, че това ще е краят – каза свещеник Фъргюсън и при тези думи съвсем посърна.
Алан веднага изпита жал към съкилийника си, макар и да беше свещеник. Опита се да го утеши, като каза, че навярно ще намерят изход, но всяко нещо с времето си. Като за начало искаше да разбере какво бе сторил свещеникът, за да се докара до това неприятно положение.
Свещеник Кевин Фъргюсън подсмръкна и се стегна. Не че го било страх от смъртта, но просто вярвал, че има още толкова много дела, които да извърши на тази земя. Както винаги, оставял живота си в Божиите ръце, но ако междувременно господин Карлсон успеел да намери някакъв изход за тях двамата, Господ нямало да се засегне.
След това започна своя разказ. Господ му се явил насън и му проговорил точно след като бил завършил обучението си. „Тръгни по широкия свят на мисия“ – рекъл му Господ, но не казал нищо повече, така че свещеникът трябвало сам да реши накъде да се отправи.
Негов английски приятел и епископ му подхвърлил идеята за Иран – страна, в която грубо се злоупотребявало със съществуващата религиозна свобода. Англиканите в Иран се броели на пръсти, а същевременно гъмжало от шиити, сунити, евреи и хора, които изповядвали разни безсмислени религии. Доколкото имало някакви християни въобще, те били арменци или асирийци, а било всеизвестен факт, че арменците и асирийците изобщо не разбират нещата правилно.
Алан каза, че всъщност той не знаел това, но сега вече знаел и бил благодарен за информацията.
Свещеникът продължи разказа си. Иран и Великобритания били в добри отношения и с помощта на най-висшите политически контакти на Църквата успял да се придвижи до Техеран на борда на британски дипломатически самолет.
Това се случило преди повече от десет години, някъде през 1935 година. Оттогава се занимавал с различните религии, изповядвани в столицата. Първоначално се насочил към религиозните служби. Промъквал се в джамии, синагоги и други храмове от всякакъв вид и изчаквал удобния момент, преди чисто и просто, да прекъсне церемонията, за да проповядва (с помощта на преводач) истинната вяра.
Алан похвали съкилийника си за изключителната му смелост, но изрази съмнение относно психическото му състояние. Тези посещения едва ли често са завършвали добре...
Свещеник Фъргюсън призна, че всъщност не завършили добре нито един път. Никога не успял да се изкаже докрай. Двамата с преводача винаги били изхвърляни навън, а в повечето случаи били и поступвани. Тези несполуки обаче не отказали свещеника от неговата борба. Той знаел, че посява малки англикански семенца в душите на всички, които срещал.
Накрая обаче станал толкова известен, че трудно намирал преводачи. Никой не се съгласявал да работи за него повторно, а след време преводачите започнали да се предупреждават взаимно и да го избягват.
Затова свещеникът временно преустановил мисионерската си дейност и се съсредоточил върху изучаването на персийския. По време на обучението му хрумнало как да подобри стратегията си и един ден се почувствал толкова сигурен в езиковите си умения, че решил да пусне в ход новия си план.
Вместо да се промъква в храмовете, започнал да посещава пазарите, където знаел, че определени еретични движения имат сериозни последователи сред купувачите. Качвал се на дървен сандък и проповядвал.
Този подход не водел до толкова много пердах, колкото в първите години, но броят спасени души все още бил много далеч от това, на което се надявал.
Алан попита Фъргюсън колко хора е успял да вербува. Свещеникът отвърна, че това зависи от гледната точка. От една страна, бил успял да привлече към истинната вяра точно по един представител на всяка религия, върху която бил работил, което правело общо осем. От друга страна обаче, преди няколко месеца осъзнал, че всички тези осмина всъщност може и да са били шпиони на тайната полиция, изпратени да държат под око проповядващия свещеник.