Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
– Значи, някъде между нула и осем – каза Алан.
– Навярно по-близо до нула, отколкото до осем – отвърна свещеникът.
– За дванайсет години – рече Алан.
Свещеникът призна, че се обезкуражил, когато разбрал, че и без това незначителните му резултати всъщност били още по-незначителни. Проумял, че ако продължава в същия дух, никога няма да успее в тази страна, защото колкото и да искали иранците да приемат англиканската вяра, просто не смеели. Тайната полиция имала уши и очи навсякъде и ако човек преминел към друга религия, щял да се сдобие с досие в техните архиви. А от създаването на досие в архива на тайната полиция до безследното изчезване крачката рядко била голяма.
Алан предположи, че освен всичко останало може би имало някой и друг иранец, който независимо от Фъргюсън или от тайната полиция бил доволен от настоящата си религия, не смятал ли и свещеникът така?
Фъргюсън отвърна, че рядко бил чувал такива невежи приказки, но че не можел да отговори подобаващо, защото бил обещал да се въздържа от всякакви англикански проповеди. Затова помоли господин Карлсон да бъде така добър да изслуша разказа му докрай, без да го прекъсва повече от необходимото.
Фъргюсън описа как благодарение на новопридобитите си прозрения за влиянието на тайната полиция върху неговата мисия започнал да мисли по нов начин. Започнал да мисли мащабно.
Така че първо се отървал от осмината предполагаеми шпиони, които били станали негови последователи, след което се свързал с нелегалното комунистическо движение. Казал им, че е британски представител на истинната вяра, и помолил за среща, на която да обсъдят бъдещето.
Минало известно време, преди срещата да се състои, но накрая се озовал на една маса с петима господа от ръководството на комунистите в провинция Разави Хорасан. Всъщност предпочитал да се срещне с комунистите от Техеран, защото според него те имали решаващата дума, ала и тази среща щяла да свърши работа като за начало.
Но не.
Свещеник Фъргюсън изложил своята идея, която накратко била следната: англиканизмът да стане държавната религия в Иран в деня, в който комунистите завземат властта. Ако комунистите приемели, пасторът обещавал да стане министър по църковните въпроси и като такъв още от самото начало да се погрижи да има достатъчно количество от Библията за всички. Англиканските църкви щели да бъдат построени впоследствие, а за начало можели да използват синагогите и джамиите – които, разбира се, щели да бъдат затворени с държавен указ. Имал само един въпрос: според господата колко още оставало до комунистическата революция?
Комунистите не реагирали с ентусиазма или най-малкото с любопитството, които свещеник Фъргюсън очаквал. Вместо това му обяснили в прав текст, че в Иран няма да има никакъв англиканизъм или какъвто и да било друг изъм, с изключение на комунизма, когато денят настъпи. След това го наругали, задето чрез измама си бил уредил тази среща и само им загубил времето.
С три на два гласа било решено свещеникът да получи един добър тупаник, преди да го качат на влака за Техеран, а всички единодушно гласували, че за здравето му би било най-добре да не идва пак при тях.
Алан се усмихна и каза – като помоли за извинение, – че не може да изключи възможността свещеникът напълно да си е загубил ума. Било ясно като бял ден, че да се сключи религиозно споразумение с комунистите е начинание, обречено на провал. Как така не го разбирал?
Свещеникът отвърна, че езичници като Карлсон най-добре да не дават оценки кое е разумно и кое не. Но, естествено, и той самият осъзнавал, че шансовете му за успех били малки.
– Само си представи обаче, че идеята ми беше проработила. Представи си, че изпращам телеграма на архиепископа в Кентърбъри и докладвам за петдесет милиона нови англикани наведнъж.
Алан призна, че границата между лудостта и гениалността може да е много тънка. Самият той не бил в състояние да каже със сигурност какъв бил конкретният случай, макар че имал известни подозрения.
Както и да е, оказало се, че проклетата полиция на шаха подслушвала комунистите от Разави Хорасан и в момента, в който свещеникът слязъл от влака в столицата, бил арестуван и отведен за разпит.
– Признах си всичко, че дори и повече – разказа Фъргюсън, – защото крехкото ми тяло не е създадено за мъчения. Едно е да те набият, но съвсем друго да те изтезават.
След като набързо се признал за виновен и за несъществуващи грехове, свещеникът бил преместен в тази килия, където бил оставен на мира в продължение на почти две седмици, тъй като шефът на тайната полиция – вицепремиерът – бил на посещение в Лондон.