Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
По здравата хватка на Алан около ръката си Фъргюсън разбра, че моментът бе дошъл. Оттук нататък трябваше да се подчинява във всичко на господин Карлсон.
Минаха покрай килията и продължиха към приемната. Когато я достигнаха, Алан не спря пред въоръжените пазачи, а уверено ги подмина, без да пуска свещеника.
Пазачите бяха свикнали с Карлсон и Фъргюсън и до този момент не бяха и подозирали, че има някаква опасност да се опитат да избягат, затова началникът на охраната с известна изненада викна след тях:
– Стой! Накъде си мислите, че сте тръгнали?
Алан спря малко преди да прекрачат прага към свободата и погледна изненадано.
– Свободни сме да си вървим. Господин премиерът не ви ли е уведомил?
Свещеник Фъргюсън беше примрял от ужас, но се насили да вдиша малко кислород през носа си, за да не припадне.
– Не мърдайте от мястото си – нареди началникът на охраната. – Никъде няма да ходите, докато господин премиерът не потвърди.
Тримата пазачи получиха заповед да не изпускат свещеника и Карлсон от очи, а шефът им тръгна по коридора към гаража, за да разбере какво точно се случваше. Алан се усмихна окуражително на съучастника си и каза, че скоро всичко ще се нареди – освен ако, разбира се, не се случи точно обратното и целият план не пропадне.
Тъй като шефът на полицията не само че не беше пуснал Алан и свещеника да си ходят, но нямаше и никакво намерение да го стори, реагира бурно на въпроса на подчинения си.
– Какви ги говориш? Значи, стоят на входа и най-нагло те лъжат в очите? Сега ще си платят тези дяволи...
Шефът на полицията рядко ругаеше. Винаги се стараеше да се държи с достойнство. Но сега беше бесен. И верен на навика си, изгаси цигарата си в проклетото кафе на Карлсон, преди с уверени стъпки да изкачи няколкото стъпала към коридора.
Или по-точно, това беше намерението му, но в действителност не стигна по-далеч от чашата с кафе. Защото точно този път в нея нямаше кафе, а чист нитроглицерин, смесен с черно мастило. Последва силна експлозия и вицепремиерът и началникът на охраната му бяха разкъсани на парчета. Един бял облак тръгна от гаража и премина през коридора, в чийто край се намираха Алан, Фъргюсън и тримата охранители.
– Време е да вървим – каза Алан на свещеника и двамата тръгнаха.
И тримата пазачи си помислиха, че трябва да спрат бегълците, но само няколко десети от секундата по-късно – като логична последица от факта, че гаражът се бе превърнал в море от огън – избухна и взривът под колата, който бе предназначен за Уинстън Чърчил. По този начин доказа на Алан, че щеше да бъде напълно достатъчен за целта. Цялата сграда веднага се килна на една страна, а приземният етаж бе обхванат от пламъци, когато Алан промени заповедта си към свещеника:
– Време е да бягаме!
Двама от пазачите бяха запратени в стената от въздушната струя и се запалиха. Третият бе прекалено объркан, за да спре затворниците. В продължение на няколко секунди се чудеше какво се бе случило, но след това си плю на петите, за да избегне участта на другарите си. Алан и свещеникът бяха тръгнали в едната посока. Единственият оцелял пазач побягна в другата.
След като Алан по свой собствен начин бе успял да измъкне себе си и свещеника от дирекцията на тайната полиция, сега беше ред и на Фъргюсън да се включи. Той знаеше къде се намират повечето дипломатически легации в столицата и заведе Алан до шведското посолство. Там шведът го прегърна сърдечно и му благодари за всичко. След това го попита какво възнамерява да прави оттук нататък. Навярно щял да отиде до английското посолство?
Свещеникът отговори, че то не било далеч, но за какво му било да ходи там, след като всичките му служители вече били англикани. Не, той бил измислил нова стратегия. От последните събития научил, че очевидно всичко започва и свършва с отдела за вътрешно разузнаване и сигурност. Така че трябвало да промени организацията отвътре. Веднъж щом всички служители и сътрудници на тайната полиция станели англикани, останалото щяло да се нареди от само себе си.
Алан каза, че може да препоръча добра лудница в Швеция, в случай че свещеникът в някакъв момент се осъзнае. Фъргюсън отвърна, че не иска да звучи неблагодарен, ни най-малко. Но той веднъж завинаги бил намерил своето призвание, така че сега било време да си кажат довиждане. Като за начало свещеникът смятал да се опита да намери оцелелия пазач, който бе избягал в другата посока. Изглеждал приятен и добронамерен младеж и сигурно можел да бъде привлечен към истинната вяра.