Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
И като награда за всичките му усилия го бяха смъмрили, вместо да го похвалят!
Шефът на полицията знаеше, че бе допуснал грешка, когато наскоро се бе държал малко по-сурово с един провокатор с неясен произход. Същият този твърдеше, че трябва да бъде освободен, тъй като единственото му провинение било, че настоявал опашката в месарницата да бъде за всички, включително и за служителите на тайната полиция.
След като провокаторът изрази позицията си, скръсти ръце и отказа да отговоря на каквито и да било въпроси. Видът му не допадна на шефа на полицията, затова той го арестува и му приложи някои от най-новите методи за изтезание на ЦРУ (възхищаваше се на изобретателността на американците). Чак тогава стана ясно, че провокаторът е помощник-секретар в британското посолство в Техеран, което, естествено, създаваше ужасно неудобство за шефа на полицията.
Решението беше първо да постегнат секретаря, доколкото бе възможно, и да го освободят, но само за да бъде веднага прегазен от един камион, който след това мистериозно изчезна. Така се избягват дипломатическите кризи, мислеше си шефът, доволен от себе си.
Но британците събраха това, което беше останало от помощник-секретаря, изпратиха го в Лондон и огледаха трупа сантиметър по сантиметър с лупа. Впоследствие шефът на полицията бе повикан и помолен да обясни как така помощник-секретарят от посолството в Техеран първо е бил в неизвестност в продължение на три дни, а след това изведнъж се е появил на една улица пред дирекцията на отдела за вътрешно разузнаване и сигурност, където в същия миг е бил прегазен с такава скорост, че е било почти невъзможно да се забележат следите от изтезанията, на които е бил подлаган преди това.
Шефът на тайната полиция, разбира се, категорично отрече да е чувал за тази история, така работеше дипломатическата игра, но този помощник-секретар се оказа син на някакъв лорд, който от своя страна бил близък с бившия министър-председател Уинстън Чърчил, така че британците със сигурност нямаше да подминат случая.
Поради тази причина отделът за вътрешно разузнаване и сигурност бе освободен от отговорността по посещението на вече споменатия Чърчил в Техеран, което щеше да се осъществи само след няколко седмици. Вместо това аматьорите от личната охрана на шаха щяха да се заемат с визитата, което, разбира се, беше далеч извън тяхната компетенция. Тази смяна бе сериозен удар по престижа на шефа на полицията и го отдалечаваше от шаха по начин, който никак не му харесваше.
За да се разсее от мрачните си мисли, шефът на полицията нареди да повикат първия от двамата врагове на държавата, за които му бяха докладвали. Очакваше кратък разпит, последван от бърза и дискретна екзекуция и обичайното кремиране на трупа. После щеше да обядва, а следобед щеше да се занимае и с втория.
Алан Карлсон бе изявил желание да мине първи. Шефът го посрещна на вратата на кабинета си, подаде му ръка, помоли го да седне и му предложи чаша кафе и цигара.
Въпреки че никога преди не беше срещал шефове на тайна полиция, Алан очакваше да бъдат доста по-неприятни от този конкретен представител. Така че благодари за кафето и попита дали господин премиерът би имал нещо против, ако се въздържи от цигарата.
Шефът на полицията винаги се опитваше да започва разпитите си цивилизовано. Само защото малко по-късно ще убиеш някого, не означава, че трябва да се държиш като дръвник. Освен това му доставяше удоволствие да вижда как в очите на жертвата му проблясва искра надежда. Колко наивни бяха хората!
Точно този затворник не изглеждаше особено ужасèн, все още не. А и се бе обърнал към него по начина, по който искаше да го наричат. Интригуващо начало.
По време на разпита, поради липса на добре обмислена стратегия за оцеляване, Алан разказа избрани епизоди от последните събития, които му се бяха случили, а именно как президентът Хари Труман го беше изпратил на невъзможна мисия срещу комунистите в Китай като специалист по експлозиви и как след това бе започнал дългия си преход към дома в Швеция. Алан съжалявал, че Иран се намирал на пътя му и че бил принуден да влезе в страната без необходимата виза, но обещавал веднага да я напусне, стига господин премиерът да му позволи.
Шефът на полицията му зададе много допълнителни въпроси, като например каква работа е имал с иранските комунисти, с които е бил по време на ареста. Алан съвсем честно отговори, че с комунистите се бе срещнал случайно, но веднага се бяха разбрали да си помагат взаимно по време на прехода през Хималаите. Ако господин премиерът планирал подобна експедиция, не трябвало да бъде прекалено придирчив относно компанията, защото тези планини можели да бъдат ужасно високи, когато си поискали.