Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Всички тези хипотези разсмиваха до сълзи Назим, когато му ги представях една по една в кафене „Дез Анж“. Тогава той потапяше мустаците си в ракията и казваше:
– Престъпление ли? Ама ти напълно оглупяваш, Кредюл!
Между две подръпвания от наргилето ме сваляше на земята. Той признаваше само материални доказателства, конкретни данни, осезаеми неща.
– Aма, Кредюл, това момиченце не е било затворено в килия цели три месеца! Може да се намери някой, например някой турист, който я е видял, направил ѝ е снимка, снимал я е с камера – ей така, случайно. Човек никога не знае.
– Какво искаш да кажеш?
– Ами, де да знам... Имаш мангизи. Пусни обяви в цяла Турция със снимката, която имаш. Дай я по вестниците. Имам предвид онази снимка от „Л’Ест репюбликен“. И ще видиш!
Назим имаше право! Идеята му бе гениална... Заляхме турската преса със специални обяви, съдържащи точно описание какво търсехме и какво предлагахме в замяна – истинско състояние в турски лири.
Рано сутринта на 27 март 1982 година (винаги ще си спомням тази дата) в кутията ми на рецепцията на хотел „Аскоч“ ме очакваше писмо. Казаха ми, че го донесъл някакъв тип. Писмото бе лаконично. Съдържаше името Юнал Серкан и телефонен номер, но най-важното – имаше и ксерокопие на снимка... Пресякох
Айхан Изък сокак като луд насред двупосочна колона от коли. Назим вече ме очакваше в „Дез Анж“.
– Какво има, Кредюл?
Тикнах фотокопието в грамадните му космати пръсти.
Той замръзна. Втренчи се в снимката като мен преди няколко минути и я загледа съсредоточено.
Плаж. На преден план загоряло от слънцето кестеняво момиче с правилни черти позираше за снимка и се усмихваше. Бикините ѝ не бяха много секси, така де – не бяха много изрязани. Турски модел. На заден план се виждаха възвишенията на Сейхан, до тяхната зелена премяна – оградата на вилата на Дьо Карвил. А между двете, на плажа, няколко метра зад момичето по бански, върху постелка, до една жена, на която се виждаха само краката, лежеше бебе. Бебе на няколко седмици.
Назим бе като гръмнат и без малко не изтърва снимката.
Та това бебе беше Лили, Водното конче, чудотворно спасеното момиченце от Мон Терибъл. Без никакво съмнение. Същите очи, същото личице... По време на престоя си в Турция Паскал и Стефани Витрал не са ходили в Сейхан. Били са на двеста километра от това място. Нямаше никакво съмнение! В ръцете си държахме доказателството. Бяхме спечелили!
Чудотворно спасеното бебе на Мон Терибъл беше Лиз-Роз дьо Карвил. Плаках от радост. А Назим успокояващо ми се усмихваше под големия си мустак. И той бе разбрал всичко. Бе щастлив като малко момче.
40 Ам-гъл и Фродо – фантастични герои от култовия роман на Дж. Р. Р. Толкин „Властелинът на пръстените“, писан от 1937 до 1949 г. Както е известно, накрая Фродо побеждава Ам-гъл – бел. прев.
41 Еюп – голям квартал в Истанбул от Златния рог до Черно море – бел. прев.
2 oктомври 1998 г., 11 часът и 44 минути
Телефонът звънна само веднъж. Едва се чуваше насред подземното тракане. Не като повикване от мобилен телефон, а като съобщение на гласова поща. Значи – пропуснато обаждане. Пръстите на Марк потрепериха в джоба му...
20
2 октомври 1998 г. 11 часът и 42 минути
Айля Озан с обиграни движения режеше печеното овнешко месо, което падаше на тънки ленти в тавата от неръждаема стомана. Айля обаче мислеше за други неща. Мислите ѝ не забавяха работата ѝ, напротив, тя дори работеше по-бързо винаги когато се рееше в мислите си, докато приготвяше дюнерите, вместо да губи времето си в шеги с клиентите.