Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— С радост ще остана при рани, разбира се! — изрекох.
През цялата следваща седмица бях принудена да гледам как всички останали дургаваси се подготвят да се приберат по домовете си. Всички бяха наясно с подлия номер на Кахини към мен, но също така знаеха, че изборът да не разочаровам рани, признавайки истината, е бил изцяло мой. Част от мен си мечтаеше да го бях направила, а в нощта преди отпътуването на всички останали това усещане се превърна в могъща емоционална вълна, заплашваща да ме погълне.
Целият дургавас беше пълен с пътнически сандъци. Джалкари се смееше с Моти, като я предупреждаваше да не изяжда всички сладкиши, които е приготвила майка ѝ, защото после ще съжалява дълбоко за това, когато се върне на майдана. Кахини и Раджаси се появиха откъм вътрешния двор, следвани от две по-възрастни жени, които някога също са били дургаваси.
— Изрично ви предупредих, че искам жълтото ми сари да е изпрано и готово за днес! — тъкмо мърмореше Кахини. — Раджаси, кажи им, не бях ли изключително ясна тогава?
— Лично те чух да им го казваш — отговори вярно Раджаси.
— Е, къде е тогава? — изгледа Кахини двете жени.
— Много съжалявам — смотолеви най-възрастната жена. — Тъканта е много деликатна и…
Кахини вдигна ръка и зашлеви жената през лицето, като изкрещя:
— Не съм ти искала извиненията!
Аз се надигнах от леглото си.
— Не е твоя работа да се месиш! — скочи веднага след мен Джалкари и прошепна притеснено в ухото ми: — Сядай веднага!
— Съжалявам! — разплака се жената. — Ей сега ще го направя.
И веднага напусна стаята ни, следвана плътно от другата прислужница. Кахини забеляза, че съм видяла отвратителното ѝ поведение и лицето ѝ веднага светна, когато изрече ехидно:
— Ти май най-сетне осъзна, че изобщо не си струва да се връщаш обратно в тъпото си село, а?
— Поведението ти в този дургавас е възмутително! — отвърнах аз.
Всички останали се обърнаха едновременно към нас. Давах си сметка, че е изключително глупаво от моя страна да се заяждам с нея, но пък какво значение имаше вече? Тя отдавна ми беше отнела онова, за което най-силно мечтаех — да гостувам на семейството си.
— Така ли? — извиси глас Кахини, проточвайки думата така, като че ли това беше най-интересното, което беше чувала напоследък. — Съжалявам, но май нещо не ми е ясно. Я ми припомни коя от нас беше израснала на село и коя — в кралския двор?
— Остави я на мира! — изръмжа Мандар.
— Ти не се меси! — сряза я Кахини. — Очевидно нашата Сита тук си въобразява, че знае за дворцовия живот повече от мен! — изрече и се насочи към мен. Пантофките ѝ шляпаха звучно по пода. — Е, през следващите три дена и ти ще понаучиш нещо, нали? — изгледа ме с присвити очи. — Между другото, още не си ми благодарила за услугата, която ти направих!
Беше застанала толкова близо до леглото ми, че усещах жасминовия парфюм по кожата ѝ. Искаше ми се да я зашлевя така здраво, че да я накарам веднъж завинаги да съжали за всеки мръсен номер, който ми беше направила. Но после щях да бъда моментално изхвърлена от Дурга дал. И по този начин щях да лиша Ануджа от бъдеще.
— Защото, нали разбираш, реших, че ще се радваш да не ти се налага да се връщаш в онази дупка, която ти наричаш свое село. За теб би било по-добре да си стоиш тук, при леглата, тоалетните и течащата вода, нали така?
— Достатъчно! — пак изръмжа Мандар.
— И късмет с раджата! Сигурна съм, че когато посещава рани, с него ще имате да си говорите за много и интересни неща! Особено след като ти очевидно знаеш всичко за театъра. А кой не би желал да обсъжда брилянтността на английската драматургия, когато англичаните са толкова мили и щедри към нас?!
При тези думи Мандар вече се надигна заплашително от леглото си. Но Кахини просто ме дари с поредната си ехидна усмивка и се отдалечи.
На следващата сутрин гледах как останалите дургаваси една по една си заминават по родните места и имах чувството, че сърцето ми се вкаменява.
— Джалкари ми разказа за случилото се — изрече Сундари, застанала зад мен, без да я усетя. Прегърна ме и ме насочи обратно към стаята на кралицата.
Там цареше необичайна за мен тишина — единственият звук, който се чуваше, идваше от ромолящия фонтан. Капитанът се настани на дълга жълта възглавница близо до вратата и ме подкани да седна до нея. Отпуснах се на възглавницата, кръстосах крака и зачаках да чуя какво има да ми казва.
— Чувството за справедливост и почтеността са абсолютно чужди за Кахини и тя няма да се промени — започна Сундари. — Затова ще продължи да те дразни и подстрекава. Няма да се откаже да дълбае, дупчица след дупчица, докато не открие мястото, където може да те нарани най-дълбоко. Колкото по-малко говориш, когато тя е наблизо, толкова по-добре! И никога не забравяй, че е голяма любимка на раджата! В случая обаче, макар да си мислеше, че те наказва, Кахини всъщност ти осигури тласък към по-добър живот. Оставането ти тук е невероятна възможност!