Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Но тя ме лиши от среща със семейството ми! — възкликнах.
— Съветвам те да погледнеш на ситуацията от друг ъгъл! — изтъкна Сундари. — През следващите три дена имаш невероятния шанс да се докажеш изцяло пред рани! Ще разполагаш с нейното безусловно внимание. Кахини беше толкова нетърпелива да те види да страдаш, че пропусна да вземе предвид нещо изключително важно. Вече имах възможността да те чуя как говориш с рани и знам, че можеш да водиш изключително интересни разговори. Имаш голям късмет, знаеш ли? Твоят баща ти е направил невероятна услуга, като те е научил на английски!
Точно в този момент не се чувствах голяма късметлийка и го споделих с командира.
Но въпреки това тя ме погледна с огромните си очи и прошепна:
— Сита, възползвай се от шанса си и обърни нещата в своя полза! Повярвай ми, това е последното нещо, което Кахини би очаквала!
Рани ме извика по обед. Последвах прислужницата, която тя беше изпратила, и така се озовахме пред двама стражи, застанали пред огромни, двойни дървени врати. Единият от тях беше със златни обеци и когато го наближих, видях, че е Арджун. Когато ме зърна, той се усмихна топло и по някаква неясна причина сърцето ми се разтуптя.
Старата жена, която прислужваше, притисна длани в намасте, но когато Арджун ѝ отвръщаше със същия уважителен жест, гледаше не нея, а мен. С огромна загриженост.
— Мислех, че ще празнувате Дурга Пуджа със семейството си! — рече.
— Не и този път — отговорих, стараейки се да не издавам негодуванието си.
Той само кимна и нещо ми подсказа, че вече е чул историята за номера, който Кахини ми беше спретнала за пореден път. Но дори и така да беше, не се издаде с нищо. Само каза:
— Рани вече ви очаква. Иска някой да ѝ почете на английски. Напоследък този език май наистина става доста популярен. Говори се, че ако нещата продължават по този начин, много скоро всички ще бъдем длъжни да говорим на английски.
— И какво още се говори? — не се сдържах аз.
— Ами, мога да кажа само следното — че британците не се молят особено усърдно рани да роди син!
Смръщих се и отбелязах:
— Но те разполагат с много повече войници от нас! Ако искаха Джанси, отдавна щяха да го превземат!
— О, британците не постъпват така! — усмихна се с немалка доза ирония Арджун. — За да оправдаят актовете си на агресия пред своя народ, те се нуждаят от някаква основателна причина. Независимо дали е истинска или измислена от тях. А каква по-добра причина от наличието на кралство без наследник?!
Прислужницата на рани започна да пристъпва неловко от крак на крак.
— Шримати… — започна, вдигайки глава към мен.
Но аз предпочетох да не ѝ обръщам внимание. Този път исках да зная истината. Беше ми омръзнало да бъда невежо селско момиче.
— Затова ли се правят на глухи и слепи и не сменят кожените шапки и патроните с мас? — попитах Арджун. — Защото се надяват сипаите да се вдигнат на бунт?
— Естествено — кимна той. — А когато това стане, те вече ще могат да превземат Джанси под претекст, че потушават метеж!
Стражът, който беше другар на Арджун по пост, поклати тъжно глава, а по моя гръб, подобно на студени пръсти по топлата ми кожа, пролазиха хладни тръпки. Какви последствия би имало всичко това за рани? Ами за нас, останалите? И точно тогава си дадох сметка защо всъщност другият страж клати глава.
— Обаче рани не вярва да стане така, нали? — подметнах аз.
— За съжаление, не. Британците могат да бъдат много… убедителни. Особено майор Елис и един друг капитан на име Скийн.
Загледах се в затворените врати на библиотеката пред мен и се зачудих какво бих могла да направя по този въпрос.
— Вие не сте неин съветник! — обади се Арджун, сякаш разчел мислите ми. — Това не е ваша работа!
— Готова ли сте, шримати? — намеси се силно притеснената прислужница. — Нейно височество чака доста отдавна…
— Да. Да влизаме!
Арджун и вторият страж отвориха вратата пред мен и за момент аз бях твърде смаяна, за да успея да помръдна.
— И върху мен имаше същия ефект, когато я зърнах за първи път — ухили се Арджун.
Това беше най-красивата стая в цял Джанси. Вратите зад гърба ми се хлопнаха и раздвижиха ароматите на кожа и прах. Стените на тази стая бяха пълни от долу до горе с книги, всяка от тях подвързана в кожа, брокат и изумителни коприни. В далечния край, под висок сводест прозорец, седеше рани, отпусната удобно върху широка кожена възглавница.