Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Но докато го казваше, тревогата я разяждаше вътрешно. На всяка цена трябваше да открие изчезналите хористи, преди някой да ги изпее на управата. Но къде да ги търси, за бога? Тя отпусна глава в ръцете си и се разрида.
След като всички пътници слязоха от кораба, матросът Янсон и неговият другар Алансон се заеха да почистят палубата за автомобили с един маркуч с вода преди следващото отплаване на ферибота същата вечер. Двамата работеха за корабната компания „Силя“ от десет години и бяха свикнали със задълженията си, но от това не им ставаше по-забавно. След бурното плаване на връщане от Финландия предишната нощ бъркотията на палубата за автомобили беше по-голяма от обикновено и съответно имаше повече за чистене.
Янсон отиде до десния борд и въздъхна, когато видя всичките боклуци, разпръснати наоколо. После се зае със скучната задача да събере старите кашони, празните бутилки и другите безполезни неща. Един дървен сандък близо до левия борд се беше изместил навън, капакът му се беше откачил и навсякъде се бяха пръснали гвоздеи и железарски инструменти. Виждаха се още спасителни пояси, дъждобрани и шамандури. Янсон насочи водната струя от маркуча към дъждобраните и тя ги помете към ъгъла, където вече имаше цял куп други неща. До тях се виждаше външен багажник, откачен от покрива на някоя кола. Беше просто невероятно, че шофьорът не беше забелязал липсата му! На тези плавания между Финландия и Швеция винаги имаше много пътници, които не бяха съвсем в час, а след буря беше още по-зле. До външния багажник имаше няколко спасителни пояса, някакви пазарски колички и счупени бутилки от алкохол.
Черните пазарски колички бяха мокри, след като се бяха търкаляли по палубата, но иначе бяха останали здрави. Янсон се опита да отвори едната, но ципът й беше заключен с малък катинар. Той погледна другата, но и тя беше заключена. Янсон извади ножа си, за да среже плата, но в същия момент колегата му го спря.
– Я погледни. Няколко кашона финландска водка. Не мога да повярвам, че някой ги е оставил.
– Собственикът им сигурно е бил пиян като цепеница.
– Ами това? Пазарски колички „Урбаниста“ и външен багажник от кола.
– Предполагам, че трябва да ги предадем в „Изгубени вещи“ както обикновено.
Двамата приключиха с почистването, закачиха ремаркето на колата си и натовариха всичко на него. Янсон вече беше завъртял ключа на двигателя, но спря.
– Знаеш ли какво? След като в онези кашони имаше финландска водка, може би има нещо интересно и в багажника и пазарските колички?
– Добре тогава, нека да ги занесем в бараката.
Янсон отново се качи на шофьорското място и колата им се спусна по рампата. Винаги използваха открито ремарке, така че никой да не ги заподозре в нещо нередно. Когато минаваха покрай митничарите, двамата им махнаха с ръка. Това свърши работа. Не ги бяха спирали нито веднъж. А и днес бързаха. Нямаха много време, преди новите пътници да започват да се качват на борда.
33.
Когато петимата стари приятели се върнаха в хотел „Гранд“, от персонала дружелюбно ги попитаха колко дълго възнамеряват да останат. Момичето на рецепцията беше прегледало всички разходи, които бяха записали на сметката на стаите си. Шампанското и специалитетите се редуваха с луксозни деликатеси, шоколад и безброй покупки от магазина на хотела.
– До края на седмицата – отвърна учтиво Марта. – Или очаквате някой друг? Може би искате да ни преместите, за да се освободи място за президента на Съединените щати?
В този момент Ана-Грета избухна в такова шумно цвилене, че момичето на рецепцията побърза да им пожелае приятен ден с най-широката си усмивка.
След като се качиха в апартамента, те веднага отвориха пазарската количка, ахнаха при вида на банкнотите и продължиха да ахкат и охкат още дълго време. После се заеха да преброят всички банкноти от петстотин крони и това беше толкова приятно занимание, че мина още по-дълго време, преди да им омръзне. В крайна сметка затвориха количката, прибраха я в гардероба и извадиха шампанското.
Марта погледна останалите и видя щастието, което се излъчваше от тях. Приключението им ги беше сближило и се бяха забавлявали през цялото време. В старческия дом понякога им гостуваше някой певец, пиеха кафе и от време на време имаше църковни служби. Но това бяха пасивни занимания; тайната беше да направят нещо сами и за това дори нямаше нужда да стават крадци. Марта се чувстваше поне с десет години по-млада, откакто си бяха тръгнали от старческия дом „Диамант“. Въпреки това бяха работили усърдно почти всеки ден. Два обира за една-единствена седмица вероятно беше повече, отколкото извършваха и професионалните крадци. А след това, само след няколко дни почивка, бяха предприели и вълнуващото пътешествие до Хелзинки. Дори Ана-Грета беше разцъфнала.