Върховният повелител

Тя го погледна напрегнато.

— Даваш ли ми дума?

Той издържа погледа й и кимна.

— Да, давам ти думата си. Намери тази жена, не ми давай поводи да се съмнявам в теб и ще можеш да убиеш следващия роб.

Савара се намръщи, но не възрази.

— Дадено. Когато той убива жената, аз ще бъда там, независимо дали одобряваш или не. Искам поне да я видя как умира.

— Какво ти е направила?

— Помогнах й преди много време и тя ме накара да съжалявам за това. – Тя го погледна сериозно. – Мислиш се за твърд и безмилостен, Крадецо. Проявяваш жестокост само за да поддържаш ред и да печелиш уважение. Убийствата и жестокостта са игра за ичаните.

Сери се намръщи.

— Какво е направила?

Савара се поколеба, но после поклати глава.

— Не мога да ти кажа повече.

— Но има и друго, нали? – Сери въздъхна. – И искаш от мен да ти вярвам?

Тя се усмихна.

— Дотолкова, колкото ти искаш да ти вярвам. Не ми казваш подробности по сделката ти с Върховния повелител, а очакваш от мен да вярвам, че ще запазиш съществуването ми в тайна.

— Ще трябва поне да ми се довериш, когато ти казвам кога можеш да убиваш убийците. – Сери си позволи да се усмихне. – Но ако смяташ да гледаш битката, аз ще бъда с теб. Омръзна ми винаги да пропускам представленията.

Тя се усмихна и кимна.

— Това е честно. – Тя замълча, после отстъпи назад. – Трябва да вървя да я търся.

— Да, и аз така мисля.

Тя се обърна и тръгна към вратата.

След като излезе, той изпита смътно разочарование и започна да обмисля различни начини да я задържа край себе си колкото се може по-дълго. Вратата се отвори отново, но този път влезе Гол.

— Сега готов ли си да приемеш Хем?

Сери се намръщи.

— Пусни го.

Той дръпна чекмеджето, извади един от йеримите и камък за точене. Когато търговецът се намъкна в стаята, Сери се залови да точи върха на писеца.

— И така, Хем, кажи ми защо да не проверя колко дупки трябва да ти направя, за да почнеш да ръсиш пари?

От покрива на Университета можеха да се видят останките на старата, полуразрушена Наблюдателница. Някъде зад дърветата, по дългия криволичещ път, се движеха теглени от горани каруци, с които се доставяха новите камъни.

— Строителството може да продължи и след лятната почивка – каза лорд Сарин.

— Толкова дълго? – Лорлън се обърна към магьосника, който стоеше до него. – Надявах се, че този проект няма да се проточи повече от три месеца. Уморих се да слушам оплаквания за отложени проекти и липса на свободно време.

— Сигурен съм, че мнозина ще се съгласят с вас – отвърна лорд Сарин.

— Все пак не можем да кажем на всички ангажирани, че тази година няма да посетят семействата си. Проблемът с магически подсилените сгради е, че те постигат структурна стабилност едва след като камъкът се срасне, а ние извършваме сливането едва след като всичко е на мястото си. Междувременно поддържаме всичко със съзнанието си. Не се гледа с добро око на закъсненията.

За разлика от лорд Пийкин, лорд Сарин почти не беше участвал в дебата за новата Наблюдателница. Лорлън не бе сигурен дали причина за това бе, че старият Повелител на алхимиците нямаше мнение по въпроса, или че просто беше видял коя страна печели и мъдро беше замълчал. Може би сега бе подходящият момент да го попита.