Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
В този момент се появи сервитьорът с бирите и остана край масата, предлагайки им различни ястия от менюто. Карен избра предпочитаната от нея супа „Том Юм“, а за основно ястие - „Пад Крапрао Хагис Кай Хор“. Първия път, когато Фил си поръча това ястие - хагис със зеленчуци и босилек в омлет по тайландски, - Карен го упрекна, настоявайки, че това не може да се нарече „фюжън“ между тайландска и шотландска кухня, а е чиста каша. Но после опита специалитета. Оттогава всеки път, когато имаше повод да дойде в това заведение, задължително си го поръчваше. И не го правеше по сантиментални причини. Когато ставаше дума за храна, всякаква сантименталност напускаше Карен.
Сервитьорът изчезна и Карен пресуши половината си бира на една глътка.
- Ох, така вече е по-добре, Стига сме говорили за моите проблеми. Как са нещата при теб? Успяваш ли да свикнеш със завръщането във Файф?
Джорсал беше добра разказвачка и историите за повторното установяване на добре познатата й територия бяха достатъчно интересни, за да ги забавляват по време на ордьовъра и втората бира, докато беше поднесено основното ястие. Тя приключи разказа си за някаква забавна среща с някогашен съученик, и изражението й стана сериозно.
- А как се справяш ти? Предполагам, че работата е нож с две остриета - ангажира мислите ти, но същевременно постоянно ти напомня за Фил и за онова, което си изгубила.
Както се казва, улучи в десетката.
- Работата ме спасява от мен самата. Освен това аз разговарям с него наум. Водим цели разговори за следващата стъпка, която трябва да предприема по някой случай. Неговото съзнание функцирнираше по различен начин от моето и аз се опитвам да си представя какво би предложил той, когато се мъча да преценя как е най-уместно да постъпя. Не се опитвам да се самозалъгвам, че той е някъде около мен - тя остави вилицата и поклати глава. - Наистина, не става дума за нещо такова.
- Ти си прекалено трезвомислеща за такива идеи.
- Така е. Но онова, с което отказвам да се разделя, което категорично не искам да забравя, е наученото от Фил, онова, което спечелих от присъствието му в моя живот. Бях по-добра, когато бях с него. Бях по-добър човек и по-добър детектив - лицето й се изкриви от болка. - А понякога, Джус, усилието да изживея деня е най-трудното нещо, което ми се е налагало да върша изобщо - тя стисна здраво очи за миг. - Най-често съм убедена, че никога вече няма да се почувствам щастлива.
- Съжалявам - Джорсал се приведе през масата и постави ръка върху ръката на Карен. - Нямам намерение да говоря глупости от рода на това, че ще срещнеш нова любов, защото дори да стане така, дори утре да се запознаеш с човека, когото ще обикнеш, това ни най-малко няма да промени мъката ти, задето загуби Фил по такъв начин. Но държа да ти кажа, че това чувство на постоянна потиснатост ми е познато. Към края на брака си бях уверена, че никога няма да се почувствам отново щастлива, ако не се отърва завинаги от Виктор.
Доволна от смяната на темата, Карен се усмихна.
- Но успя да го направиш, и тъй като това стана повод да се върнеш у дома, смятам да заявя напълно егоистично, че според мен това беше за добро. Е, как се чувстваш, откакто отново си свободна?
Джорсал се позасмя.
- Страшно различно е от онова, което беше преди. Когато бях свободна преди, нямах две деца, закачени като котва на крака ми. Това изцяло променя начина, по който гледаш на нещата. Преценяваш всеки мъж, с когото се запознаеш, през очите на дъщеря си. Вярвай ми, няма по-строг съдник от децата. Пък и къде ли бих могла да намеря подходящ свободен мъж?
- Не питай мен. Лично аз срещам само ченгета, юристи и престъпници, а е доста трудно да прецениш кое от трите е най-поносимо. А някакви запознанства онлайн?
Джорсал направи гримаса и се престори, че плаче.
- Опитах и това. Кълна ти се, че в лицето на хората, на които се натъкваш там, светът е изгубил талантливи романисти с богата фантазия. Смятам да си седя и да чакам невероятното - като в някой филм с Том Ханкс.
- Когато с Фил се събрахме, се чувствах точно като в някой такъв филм.
- Невероятно или като че ли си с Том Ханкс?
- И двете.
- Та засега съм напълно доволна, че спя сама. От години не бях спала толкова добре.
Карен преглътна хапката хагис със зеленчуци.
- Ще ми се да можех да кажа същото. Наистина имам проблеми със съня. Което ми напомня, че може би ти знаеш отговора на един мой въпрос.
Джорсал изгледа Карен над ръба на чашата си.
- Аз да не съм приятелчето Гугъл? Мислех си, че ме обичаш заради самата мен, а не защото съм неизчерпаем източник на знания.
Карен се разсмя.