Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Питах се дали можете да ми подскажете какво решение да очаквам от вас по случая Рос Гарви?
На Карен й се стори, че чу как Семпъл тихо изпъшка до нея.
- Господин Семпъл ще бъде уведомен своевременно - каза съдията през зъби. - А сега всички освободете съдебната зала. Предстои ни важна работа.
Отвън, пред залата, Семпъл избърса лъсналото си от пот чело.
- Винаги ли проявявате склонност да си играете на зарове със смъртта, госпожо главен инспектор?!
- Надута вещица - каза Карен. - Просто удряше напосоки.
- Щом казвате. Да се надяваме все пак, че няма да се случи нещо друго, което да я вбеси, преди да огласи решението си. В противен случай загубата ви е гарантирана.
24.
След два часа думите на Семпъл още отекваха в ушите на Карен. Тя слезе забързано по стълбите на тясната уличка, водеща от Кокбърн Стрийт към гара „Уейвърли“, после влезе в тайландския ресторант, все още огорчена от отношението на съдията. Как можеше да има правосъдие, ако системата се отнасяше толкова несправедливо с хората?
Макар че Карен бе подранила, Джорсал вече седеше в дъното на залата и й махна с ръка. Когато Карен наближи, тя стана и двете жени се прегърнаха, допирайки неумело бузи. Светът, в който те бяха израснали, не приемаше такова интимничене в поздрава, но този свят се беше променил и двете полека се приспособяваха към него.
Карен смъкна сакото си и го окачи на облегалката на стола, питайки се дали ще бъде лесно да възстановят непринудената приятелска близост, с която се бяха отличавали отношенията им в ученическите години. Край тях се появи сервитьор. Джорсал повдигна въпросително вежди.
- След този ден, който имах, задължително - отвърна Карен. - Носете „Синг“* и не спирайте.
Джорсал я поздрави с вдигнат палец.
- За мен същото. Доста време мина, откакто вкарвахме тайно „Карлсберг Спешъл“ на игрището за ръгби.
* Най-продаваната тайландска бира във Великобритания. - Б. пр.
Карен се усмихна. Старото усещане за съучастничество не беше изчезнало.
Джорсал изгледа Карен преценяващо.
- Предполагам, че случаят, заради който се нуждаеше от съвета ми, е същият, с който се занимаваха всички вестници тази сутрин?
Карен направи гримаса.
- Предполагаш правилно.
- А следващото ми предположение е, че именно заради това денят ти не е бил от най-добрите.
- Отново правилно. Някое копеле е пропяло сериозно, а аз цял ден отнасям скандалите вместо него. Първо шефът, после и съдията. Мога да им повтарям, докато посинея, че изтичането на информация не е от моя отдел, но със същия успех бих могла и да не си хабя въздуха. Нямат си по-подходящ обект за тормозене, та днес аз съм избраницата.
Ироничната гримаса на Джорсал изразяваше и симпатия.
- „Избраница“ звучи добре. А има ли някакъв резултат от изслушването? Съдията разреши ли ти достъп?
За един кратък миг Карен се запита дали може да вярва на Джорсал. В края на, краищата, деляха ги много години от тийнейджърското споделяне на тайни. Но незабавно се упрекна. Като начало, Джорсал не знаеше достатъчно подробности, за да бъде тя виновникът. Освен това никога не би заемала този пост, ако някога бе съществувало някакво съмнение в дискретността й. Понякога Карен ненавиждаше недоверието, което бе развила по отношение на хората и техните мотиви.
- Още не е решила. Ужасно е дразнещо. Искам да кажа, Джус, колко време му трябва на човек да вземе решение за нещо толкова ясно?
- Предполагам, че търси прецеденти. Голяма част от правораздаването в областта на човешките права почива на такива неща: „от една страна, има такъв случай, от друга страна обаче съществува и друг“. Налага се съдът да балансира между съперничещи си претенции за такива права.
- И все пак... Подозираме, че изчаква, за да разбере дали момчето няма да умре. Защото смъртта би сложила край и на правата му, и ние ще получим желания достъп.
Джорсал изкриви лице.
- Нали не искаш да пожелаеш нечия смърт, само за да разкриеш убийство отпреди двайсет години?
- Не. Освен това, ако случаят действително е такъв, тя вероятно има да почака. Обаждам се всеки ден в болницата, а в състоянието му няма никаква съществена промяна. Няма и причина да се предполага, че той ще умре.
- Попитала си, нали?
Карен си спомняше тази предизвикателна усмивка. Навремето, когато бяха ученички, със същата усмивка Джорсал казваше неща, които всички останали мислеха, но никой друг не смееше да произнесе. Явно някои неща не се бяха променили.
- Попитах. Гласът на лекаря прозвуча така, като че ли беше адски възмутен. Като че ли по време на неговата смяна е забранено да се правят такива запитвания.