Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Я не се надувай толкова, Джус! Ужасно се радвам, че пак си близо до мен. Което не означава, че няма да те експлоатирам до дупка. Нали приятелите са за това? Слушай сега, става дума за нещо наистина интересно — и тя разказа накратко за срещите си със сирийците. — Те явно са професионалисти в своята област и явно откачат, защото седят по цял ден, без да правят нищо.
- Правилата са ясни - гласът на Джорсал беше пропит със съжаление. - Не им се позволява да работят, докато исканията им за постоянен престой не бъдат анализирани и не бъде взето решение.
- Разбирам. Но забраната отнася ли се и до доброволческа работа?
- В тази област нещата са неизяснени. Могат да бъдат доброволци, но не могат да вършат доброволческа работа.
Карен застина на мястото си, докато поднасяше поредната хапка към отворената си уста. После отпусна вилицата си, озадачена.
- Ще трябва да ми обясниш по-подробно този ребус, Джус. Аз съм прост полицай.
- Ами ето - за доброволец се счита човек, който отделя от времето си, за да работи с благотворителна цел. Това, което тези хора искат да вършат, не може да се определи като работа срещу минимално заплащане. Докато доброволците вършат работа, която може да се практикува срещу минимално заплащане, но те просто се отказват от него с благотворителна цел. Такива разлики са толкова лесни за проследяване, колкото и линиите в някои от онези налудничави гравюри на Ешер. Но разграничаването става на този принцип. Защо, ти какво беше намислила?
- Доколкото мога да преценя, едно от затрудненията пред тези мъже и семействата им, е че няма място, където могат да поседят с чаша чай и да побъбрят. Когато нямаш работа, това може да бъде голям проблем. Та си мислех, нали в онази част на града съществуват всички тези затворени и запечатани търговски площи - бивши магазини, кафенета и кръчми - към които никой не проявява интерес. Не може ли едно от тях да бъде превърнато в място за срещи на такива хора? Кафене може би? Като онова чудесно малко местенце в края на Лийт Уок*, "Пенджаби Джънкшън“ Винаги пращам Джейсън да ми вземе къри за обяд оттам. Не е необходимо да бъде нещо специално, просто да го чувстват като свое. Могат да го под държат сами на принципа на социалните предприятия. Един от мъжете, с които разговарях, държал кафене в Хомс. Какво ще кажеш?
* Една от най-дългите улици в Единбург. -Б. пр.
Джорсал изглеждаше стъписана. Карен си каза сухо, че надали е очаквала точно това.
- Идеята ми се струва чудесна, Карен.
- А какво би предприела по въпроса?
Джорсал се замисли, отправила очи към един ъгъл на тавана.
- Първо ще трябва да се намери благотворителна организация, която да спонсорира цялото начинание. Това надали ще бъде трудно, има много малки местни благотворителни дружества, които ще са склонни да се заемат с това. Намирането на място може би ще е по-трудно... Ако правех опит да организирам нещо подобно в моя район, бих потърсила някой добронамерен общински съветник или член на парламента, което би било дори по-добре. Но нали нямаш намерение да се заемеш сериозно с това?
- Не, просто исках да разбера добра ли е идеята. Ще кажа на тези хора да се опитат сами да я осъществят. Ще им дам някаква цел. Ще помагам, ако се налага, но ми изглеждат достатъчно разумни и практични, за да се справят. Струва ми се, че човек трябва само да ги насочи в правилната посока, да ги навие и да ги остави да вървят напред.
- Брей - каза Джорсал, - успя да ме впечатлиш.
- Е, не сме все пак само защитници на порочния капитализъм - отвърна хапливо Карен.
- Ти може би не. Но не съм толкова сигурна за колегите ти - в тона на Джорсал се долавяха мрачни нотки, които накараха Карен да си каже, че може би не става дума за обикновено обобщение.
Тя си взе още от храната и я поля с глътка от третата си бира.
- Някой ти мъти водата, така ли?
Джорсал сви рамене.
- Нали се сещаш за онзи инспектор, който дойде в кабинета ми, когато ти беше там?
- Алан Ноубъл? Онзи, който прилича на мъжа от рекламата на „Кадбърис“?
Джорсал изсумтя развеселено и презрително.
- Винаги съм намирала за малко противна идеята за мъж, който ще влезе тайно в стаята на жена, само за да остави там кутия шоколадови бонбони.
- Така ли мислиш? - отвърна Карен. - Аз пък не бих се отказала. Но все пак бонбоните ще трябва да са нещо по-специално от обикновен млечен шоколад. Та какво става с Ноубъл? Ядосва ли те, Джус?
- Дразня се заради цялата история със смъртта на Гей- бриъл Абът. Струва ми се, че Ноубъл просто го мързи. Имам чувството, че отчаяно му се иска да отпише случая като самоубийство, без да се зарови по-надълбоко. Нали си спомняш, че му казах да поговори с Иън Лесли, човека, който се грижеше за Гейбриъл? Иън не беше в офиса днес, затова реших да му се обадя и да разбера какво е казал на Ноубьл. Оказа се, че Ноубьл изобщо не си е дал труда да говори с него.