Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Когато звярът няма къде да бяга, прави всичко, за да се спаси. Но после може да започне да хапе.
– Какво още имате да кажете, синьор Незнамкойси? – попита студено Феликс, като се извърна към лютиера.
– Ще кажа още нещо.
– Кажете тогава.
– Тази цигулка има име. Казва се Виал.
– Моля?
– Това е Виал.
– Сега наистина нищо не разбирам.
– Това е името й. Така се казва. Има инструменти със собствено име.
– Това прави ли я по-ценна?
– Не става дума за това, синьор Ардеволе.
– Разбира се, че става. Прави ли я още по-ценна?
– Това е първата цигулка, която е създал. Ясно е, че е ценна.
– Която е създал кой?
– Лоренцо Сториони.
– Откъде идва името й? – попита господин Беренгер.
– Гийом-Франсоа Виал, убиецът на Жан-Мари Льоклер. Синьор Незнамкойси направи жест и на Феликс му заприлича на свети Доминик, проповядващ от амвона за безкрайната Божия доброта. Гийом-Франсоа Виал направи крачка напред от тъмнината, за да може пътникът в колата да го види. Кочияшът спря конете точно пред него. Вратата се отвори и мосю Виал се качи в колата.
– Добър вечер – каза Лагит.
– Вече може да ми я дадете, мосю Лагит. Вуйчо ми е съгласен с цената.
Лагит се засмя вътрешно, горд със своя нюх. За да е сигурен:
– Говорим за пет хиляди флорина.
– Говорим за пет хиляди флорина – успокои го мосю Виал.
– Утре ще държите в ръцете си цигулката на прочутия Сториони.
– Не се опитвайте да ме заблуждавате, мосю Лагит, Сториони не е прочут.
– В Италия, в Неапол, във Флоренция... се говори само за него.
– А в Кремона?
– Фамилията Бергонци и приближените им не са никак доволни от появата на тази нова работилница. Всички казват, че Сториони е новият Страдивари.
Без особено желание добавиха още три-четири баналности, като например дано това помогне да паднат цените на инструментите, че вече са стигнали до небесата. А също имате пълно право. И се сбогуваха. Виал слезе от колата на Лагит, убеден, че този път ще успее.
– Mon cher tonton147!... – издекламира, като нахлу в салона на следващия ден рано сутринта. Жан-Мари Льоклер не благоволи да вдигне глава; наблюдаваше пламъците в камината.
– Mon cher tonton – повтори Виал с поспаднало въодушевление.
Льоклер се полуизвърна. Без да го погледне в очите, го попита дали носи цигулката. Виал я сложи на масата. Пръстите на Льоклер веднага се втурнаха към инструмента. От една картина на стената изникна слуга с нос на буревестник и с лък в ръка и Льоклер известно време изследва звуковите възможности на тази сториони с фрагменти от три свои сонати.
– Много е хубава – каза, когато свърши. – Колко ти струва?
– Десет хиляди флорина плюс възнаграждение от петстотин монети, което ще ми дадете, задето съм ви намерил това съкровище. С властен жест Льоклер заповяда на слугите да излязат. Сложи ръка на рамото на своя племенник и се усмихна.
– Какъв мръсник си! Не знам на кого си се метнал такъв, скапан кучи син. Дали на майка си, или на оня негодник, баща ти. Крадец, измамник.
– Защо? Нали аз... – Фехтовка с погледи. – Добре, мога да се откажа от възнаграждението.
– Мислиш ли, че след като толкова години си ми тровил живота, ще ти се доверя?
– Тогава защо ми възложихте да...
– За да те изпитам, глупако крастав. Този път няма да отървеш затвора. – След няколко секунди за по-голям ефект: – Да знаеш само как чаках този момент.
– Винаги сте искали да ме погубите, tonton Жан. Завиждате ми.
Льоклер го погледна учудено. След дълга пауза:
– За какво смяташ, че мога да ти завиждам, нещастен въшльо?
Виал, червен като рак, стоеше объркан и не знаеше какво да отговори.
– По-добре да не навлизаме в подробности – каза колкото да не мълчи.
Льоклер го гледаше с презрение.
– Аз нямам нищо против да навлезем в подробности. Външен вид? Ръст? Общителност? Чар? Талант? Морал?
– Разговорът приключи, tonton Жан.
– Ще приключи когато аз кажа. Интелигентност? Култура? Богатство? Здраве?
Льоклер взе цигулката и импровизира едно пицикато. Погледна я с уважение.
– Цигулката е много хубава, но изобщо не ме интересува, разбираш ли? Исках само да те пратя в затвора.
– Лош вуйчо сте.
– А ти си гадно копеле, което най-после успях да изоблича. Знаеш ли какво? – Усмихна се пресилено и доближи лицето си на половин педя разстояние от лицето на племенника. – Ще задържа цигулката, но на цената, която ще ми каже Лагит.
Дръпна връвта на камбанката и слугата с носа на буревестник влезе през вратата в дъното.
– Съобщи на комисаря. Нека дойде когато му е удобно. – Към племенника си: – Седни, ще почакаме мосю Бежар.