Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Това беше лудост. Тя беше Щитоноска на Ворена, роден воин, не се страхуваше да остане сама в града. Стегна се, тръгна в указаната посока, на север, и скоро се озова в напълно непознат район.
Колкото повече приближаваше целта си, толкова по-мръсно изглеждаше всичко, а вонята се засилваше. Каира беше виждала градските пияници и бездомници, но винаги бе носила броня, която вдъхваше респект. Тълпите я поздравяваха и се отдръпваха от пътя на щитоноските. Сега, когато беше само минувач, тя не бе защитена от погледите на множеството. Опитваше се да избягва тъмните фигури, които се промъкваха покрай ъглите или във входовете. Не се страхуваше, че могат да ѝ направят нещо, страхуваше се, че тя може да стори нещо, ако някой я доближи. Нямаше да помогне на мисията си, като се забърка в неприятности със Зелените куртки, преди да се е отдалечила и на левга от храма.
Още по-притеснителни бяха блудниците, които виждаше навсякъде, жените, които се продаваха за няколко медни монети. Беше чувала за тях, разбира се, но не си бе представяла, че се предлагат така безсрамно по улиците. Призля ѝ. Нима бе възможно човек да падне толкова ниско? Със сигурност биха намерили убежище в храма. Дъщерите на Арлор щяха да се погрижат за тях, за да ги спасят от покварата, нали?
Но докато вървеше сред утайката на града, тя скоро осъзна, че е невъзможно да се погрижат за всички тези окаяни създания. Храмът на есента не можеше да помогне на всички.
Когато стигна до хана, вече се смрачаваше. Фенерджиите палеха фенерите, които висяха на железните си стойки. Каира видя една окачена накриво табела на висока три етажа сграда. Грубо изрисуваните букви обявяваха, че това е Понито и цигулката.
Тръгна натам, като придържаше наметалото около себе си, сякаш да се защити от хората вътре. Щом влезе, осъзна, че няма от какво да се притеснява. В смътно осветената от свещи кръчма имаше едва петима души, които никак не се интересуваха от нея. Нищо не препречваше пътя ѝ към тезгяха. Слаб, мърляв мъж се изправи зад него, може би я очакваше.
— Идвам от Храма на есента — каза тя тихо. Беше ѝ неприятно да се държи така, като улична отрепка.
— Аха — отвърна мръсният мъж, обърна се и взе тъмен железен ключ от редицата ключове, които висяха на куки на стената. — Ела с мен.
Поведе я през кръчмата и по скърцащи дървени стъпала към първия етаж. Там беше дори по-тъмно и Каира свали качулката си, за да вижда по-добре, ако изникне опасност.
Мъжът отключи врата в края на коридора и я покани вътре.
— По-късно ще донеса храна — рече, щом тя влезе в стаята. На светлината на свещите Каира видя малко легло и дървена маса до него. Друго нямаше.
— Какво ти дължа? — попита тя и посегна към торбата си.
— Платено е — отвърна мъжът, излезе и затвори вратата.
Каира постоя няколко минути в мрака, заслушана в проскърцването на стълбата под стъпките му.
После остана само тя, в мрака и тишината.
За пръв път в живота си Каира се почувства сама.
Осемнадесет
Гувернантката Нордейн беше лишена от чувство за хумор и чак неправдоподобно безлична. Джанеса не можеше да разбере защо кралят я е наел. Тя беше напълно неподходяща както за възпитател, така и за учител. Обличаше се винаги в сиви рокли, които скриваха тялото ѝ — от воала на миниатюрната ѝ глава до оръфания подгъв на полите ѝ. Как би могла да учи някого на стил и обноски, когато сама не ги притежаваше. Това беше мистерия, върху която Джанеса и Грайе неведнъж бяха разсъждавали.
Стилът ѝ на преподаване също беше безкраен извор на забавление за тях. Нордейн говореше с висок фалцет и когато цитираше античните текстове, понякога променяше говора си, за да наподоби древните теолози, философи и учени. Джанеса и Грайе едва се сдържаха да не се разкикотят, когато тя цитираше Пастерган, който беше известен със силното си фъфлене.
Но най-голям проблем бяха маниерите на Нордейн. Гувернантката, набожна и целомъдрена жена, стигаше до крайности. Не позволяваше на момичетата да носят дрехи, които разкриват нещо под врата или над глезените и определено нищо над талията. Не биваше и да се усмихват, освен ако някой важен човек не каже шега, и не биваше да започват разговор, особено с мъж. А окажеха ли се в близост до такъв, трябваше да са в компанията на самата гувернантка или на одобрен от нея човек — което обикновено означаваше Одака Дуур.
Тази крайна добродетелност стана причина момичетата да развият собствени теории за миналото на гувернантката Нордейн и за строгите ѝ принципи. Джанеса обяви, че сигурно е била под опеката на твърде грижовен баща поне до тридесетата си година, а Грайе, както винаги, ѝ измисли доста по-екзотично минало: Нордейн е била блудница, прекарвала нощите си в диви веселби с чужди моряци — докато не осъзнала покварата си. Тогава, за свой срам, решила, че е най-добре да учи млади момичета на история. И двете се смяха дълго и от сърце на тази версия.