Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Окей, ясно. Отивам да си хвърля един душ — промърморва накрая той. — Чака ме много работа.
Това е като удар под кръста. Но нали е уикенд? И имахме толкова планове за него!
Завива ми се свят, но после бързо идвам на себе си и смотолевим:
— Да, мен също. Само ще почистя това и си тръгвам.
И преди да е успял да каже каквото и да било друго, аз му обръщам гръб и се заемам с почистването на мивката.
Четиринайсета глава
Добре де, току-що преживяхме първия си скандал.
Обаче няма проблеми. Случва се на всички двойки. Съвсем нормално е.
И не е никак лошо нещо. Даже е много добро. Така си казвам, докато вървя. Споровете са здравословни за отношенията между двама души. Те означават, че сме истинска двойка. Веднъж четох в едно списание, че били много положителен знак за една връзка.
Кого, по дяволите, заблуждавам?!
Скандалите са ужасни. И аз се чувствам ужасно.
Около час по-късно аз вървя по Пето авеню, опитвайки се да осмисля този внезапен обрат на нещата. След като приключих с търкането на кухнята така, че не остана нито едно петънце, а мраморният плот заблестя, аз си взех душ, облякох се и си тръгнах. Не останах дори за да си изсуша косата. Последното го установявам, когато зървам отражението си в една витрина.
И автоматично ми се приисква да я бях изсушила. Виждам как бретонът ми вече се вдига от горещината и косата ми започва да стърчи във всички посоки. И е вярно, че като че ли изглежда виолетова. Ужасена от себе си, аз въздъхвам нещастно и бързо отминавам витрината.
А Нейт дори не ми каза довиждане. Когато си тръгвах, беше на телефона. И само ми кимна. И не беше кимване от рода на „Обичам те, скъпа“, а по-скоро „Все ми е тая“. До този момент не бях обръщала такова внимание на кимванията. Някак си бях приела, че всяко кимване е като другото. До днес. И можете да ми вярвате, като ви казвам, че точно този вид кимване изобщо не ми изглежда като положителен знак за връзката ни.
Тръсвам гневно глава, за да отпъдя досадните сълзи, и продължавам напред по Пето авеню. При други обстоятелства бих стояла с часове пред витрините, ухилена до уши, мислейки си: „Вижте ме само! Аз съм в Ню Йорк!“ Но сега почти не ги поглеждам. Гледам невиждащо пълния с дъвки тротоар, прехвърлям за хиляден път разговора в главата си и си мисля: „Моля ви, не ме гледайте! Току-що имах жесток скандал с приятеля си и имам чувството, че всеки момент ще се разрева!“
„Не, няма да ревеш, Луси! — скарвам се на самата себе си. — Ти си ядосана и е по-добре да останеш ядосана!“
Изтривайки за пореден път сълзите си, аз спирам и си поемам дълбоко дъх. Нейт се държа като самодоволно, снизходително, всезнаещо копеле. Стоеше и ми изнасяше лекция в онези негови престъпно нелепи боксерки на ананасчета! Непохватна съм била, моля ви се! За всичко беше виновна онази адска машина!
От друга страна, може би наистина трябваше да сложа и капака. Опитвам се да прогоня тази мисъл от съзнанието си и продължавам да вървя, ала тя твърде бързичко се разраства и добива размерите на съжаления и угризения. Така де, вината си беше изцяло моя. Прогонвам и тази мисъл от главата си, обаче тя най-нахално се промъква обратно. За да се превърне в чувство за вина. Божичко, кухнята действително беше заприличала на касапница!
И в този дух, докато стигна до края на парка, единственото, което изпитвам, е невероятно чувство за вина. Спирам край входа и се облягам на перилата. Вината е изцяло моя. Ако не бях толкова безполезна и глупава, сега щяхме да се приготвяме за приятен пикник в парка.
А ето че вместо това си стоя съвсем сама и гледам пикниците на другите.
Не съм много сигурна още колко време щях да стоя там и да се самосъжалявам, ако покрай мен не беше минал някой с чаша кафе в ръка. Улавяйки аромата му, сетивата ми автоматично се събуждат.
„Нищо чудно, че се чувствам така отвратително“ — казвам си аз, зървам един „Старбъкс“ от другата страна на улицата и се втурвам натам. Още не съм си изпила сутрешното кафе! Всъщност цяла седмица не съм пила кафе, защото бях при Нейт, а той не пие кафе. Но изобщо не се почувствах по-добре без кафе. Даже точно обратното — цяла седмица имам ужасно главоболие. Нейт казва, че било, защото съм пристрастена към кофеина и сега минавам през период на изчистване, и че трябвало да издържа, а после съм щяла да се почувствам като нова.
Което е много хубаво само по себе си.
Само дето аз изобщо не искам да се чувствам като нова. Искам да се чувствам като старото си аз, което си пиеше спокойно сутрешното кафе и не страдаше от отвратително главоболие.