Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Влезе Мардж, предложи безалкохолни напитки, върна се обратно в кухнята, донесе напитките и пак изчезна. След петнайсетина минути се появи отново и предложи сладкиши.

— Мардж, събрали сме се по работа - сряза я Тий. - Ние очевидно не общуваме по друг начин с тях.

Карин погледна Бекер и повдигна вежда. После се обър­на към Мардж:

— С удоволствие бих хапнала от тях, Мардж, благодаря ти.

— Изглеждаш така, като че ли никога не ядеш сладкиши - въздъхна Мардж.

— Грешка. Мога да изям по цяла кутия наведнъж.

— Как тогава запазваш фигурата си? Погледни я, Тий, има страхотна фигура, нали?

— Тази жена е заместник-директор на ФБР и аз никога не гледам фигурата ѝ. За мене тя няма фигура. За мене тя е само къс дърво или щит - като всяко друго ченге.

— Не е ли смотаняк? - запита мило Мардж.

— Би било обидно да се зверя в нея като в разгонено маце с пищни форми!... А, Карин? - запита Тий.

Карин се обърна към Мардж:

— Да, права си, такъв е. Но много мил смотаняк.

Мардж застана зад съпруга си, наведе се, отпусна бра­дичка на главата му,/хлъзна ласкави длани по гръдния му кош.

— О, да, разбира се, много е мил. Ако харесваш това качество у един мъж...

— Не съм смотаняк. Аз съм шефът на полицията. Забе­лежи: главата на полицията тук!

— Главен смотаняк - уточни с обич Мардж. - И все пак, как съумяваш да изглеждаш така добре, Карин?

— Майката му е в напрежението и тревогата. Поддър­жат висок метаболизъм.

— Живее с Бекер, затова - забеляза Тий.

— На работа съм заобиколена с мъже...

— Смотаняци до един. Ясно, разбрах. И все пак трябва да има още нещо. Принудена съм да живея с Тий и въпреки всичко дебелея.

— Изглеждаш много добре - успокои я Карин.

— Е, няма да ме видиш да търча наоколо с тенис-поличка. Босът тук няма да го разреши. - Тя тупна неочаквано ряз­ко Тий по главата и той примига стреснато. После се върна в кухнята.

Тий посочи след нея с палец.

— И това ми било съпруга!

Джини пресече всекидневната, заета с дългата си руса коса, която връзваше на опашка.

— Познаваш господин и госпожа Бекер, Джини. Позд­рави ги.

Джини се спря и им отправи ослепителна усмивка.

— Здравейте! - поздрави тя и успя да насити тази един­ствена думичка с топлота и искреност. Спря се само за да из­слуша отговорите им, и изчезна.

— Наистина е красавица, Тий - заяви Карин.

— Даа - отвърна той, сияещ от бащинска гордост. - И освен това е добро дете.

— Жалко, прекалено голяма е за Джак - въздъхна Бе­кер. - Как мислиш, дали е възможно да задържиш растежа ѝ с няколко години? Или може би ние бихме могли да ускорим този на Джак?

— Хей, я почакай! - обади се Карин. - Не искам Джак да расте бързо...

— И да се превърне в смотаняк - завърши изречението ѝ Бекер.

— Исках да кажа „и да ме остави“. Но сега, след като вече го спомена...

— Я хайде да се върнем на по-здрава почва - предложи Бекер. - Говореше, че се опитваш да намериш онзи Киауа?