Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Придворната се възползва от объркването на Михримах, застинала като вкаменена, с отворена уста, и продължи нататък:

– Господарят повикал спешно майка ви и валиде султан. Хатидже султан също дотича преди малко от двореца на великия везир. Джафер ага провери кухнята. Приготвят пълни с шербети казани. На войниците щели да раздават цели тави баклава.

Михримах загуби ума и дума. Не знаеше нито какво да мисли, нито какво да каже.

Най-накрая се сети да попита:

– С коя? С коя ще сключва брак баща ми?

Под предлог, че трябва да помогне на дружката си, придворната се втурна към спалнята.

В главата на Михримах се въртеше една-единствена дума. Брак. Добре де, с коя? Какво щеше да стане с майка й?

– Есма... – промълви тя. – Какво означава това? Нова жена ли си има нашият баща?

– Неее! – стресна се бавачката й и ококори очи. – Не дай боже! Не е така!

– Ами как е, Есма? За коя се жени господарят?

Едва тогава Есма се досети: Михримах не знаеше, че майка й би могла да има и друга позиция, освен да бъде фаворитка на баща й. Принцесата си нямаше и понятие, че е дъщеря на неомъжена жена.

– Говори, Есма! С коя сключва брак нашият татко?

Гувернантката й преглътна, после едва чуто промълви:

– С майка ви... С Хюрем хасеки!

Михримах почувства как небето се сгромолясва върху главата й. Отвори уста да изпищи:

– Какво!?

Но глас не се чу. Може би само си беше помислила, че крещи, а всъщност да не е издала и звук. Не беше в състояние дори да викне.

– С мама ли ще сключва брак нашият татко?

– Никой нищо не знае! – обади се Есма. – Както казах, само клюки! Така си тълкуват в харема цялата тази суетня. Нали знаете?

Клюките не я интересуваха. Обзе я ужас и поводът бе, че се озова пред прозиращата иззад клюките гола истина. Истината, за която толкова години не знаеше нищо, по-точно – за която си нямаше ни най-малка представа.

– Тогава... – обърна поглед към Есма и допълни, все едно си говореше сама: – Господарят не ми е баща?!

Есма моментално се изчерви от страх.

– За бога! Какво говорите, принцесо! Разбира се, той е вашият баща!

– Не бяха ли женени?

„Наистина, това момиче няма най-елементарна представа!“ – си помисли Есма. Не знаеше, че майка й се е издигнала от шестоъгълното помещение за наложници до селенията на фаворитките. Че коя наложница е имала брак, та и Хюрем да е омъжена? И как ли си представяше брака това дете?

Вместо да отговори, Есма грабна набързо позлатения гребен от слонова кост на своята господарка и се зае да й реши косата.

Михримах я стисна за китката.

– Остави това, Есма! Сега ще ми кажеш всичко онова, което не знам.

– Мислех, че го знаете.

– Какво си мислеше, че знам?

– Че Хюрем хасеки... Ето това, че е хасеки. Наложница.

– Както другите момичета ли?

Есма усети как й пресъхва гърлото, та чак до стомаха. Ако Хюрем хасеки чуеше, че е отговорила: „Да, както другите момичета“, един Аллах знае какво можеше да я сполети.

– Неее... – отвърна тихо. – Не съвсем.

– А доколко „не съвсем“?

Есма погледна с облекчение към двете придворни, които точно в този момент се върнаха в стаята с един чудесен кафтан. Спасиха я oт отговора.