Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— За да бъдем извънредно внимателни към човека — продължи служителят, — сме включили и една химера в ескадрата ви. Може би сте забелязали, че една присъстваше на теста. Въпросният индивид предпочита да я приемате като жена и помоли да я наричате Химерна.
Хешо изпъна гръб.
— Химера, казвате? — повтори той и приглади косматата си брадичка с един-единствен пръст с дълъг нокът. — Това поне е известна утеха.
Я! Това пък какво беше. Химера, а? Огледах се, опитах се да видя дали мога да видя за кого говорят. Преди да успея да попитам, служителят продължи да говори.
— Чудесно — отвърна служителят и посочи разсеяно Мориумур. — Сега за теб. Моля те, последвай ме и ще ти кажа за твоето място.
— Какво? — неочаквано наострих уши. — Мориумур няма ли да е с нас?
— Те ще бъдат в отделна, самостоятелна ескадра — уточни служителят. — Така е прилично.
Мориумур стана бавно. Личеше му, че е тъжен.
— Беше ми приятно да разговарям с теб, Аланик.
— Не — отсякох и усетих как лицето ми се изчервява от възмущение, когато станах. — Ние сме една ескадра. Мориумур остава с нас.
И Мориумур, и служителят ме погледнаха шокирани. Нека си гледат. Скръстих ръце.
— Какъв е смисълът от ескадра, която се състои от един? Оставете Мориумур с нас.
— Вече сте четирима — настоя служителят. — Решили сме, че това е броят за една ескадра.
— Със сигурност в тази стая броят не е кратно на четири — опънах се аз и посочих пилотите на съседните маси. — Освен това вече сме достатъчно странна ескадра с присъствието на човек. Значи един допълнителен пилот ще ни дойде добре, ако злобното създание се обърне срещу нас.
— Ами — поколеба се служителят, объркан, докато пишеше нещо на таблета, — предполагам, че ще можем да променим нещо. — Погледна ме уморено, след това започна да пише отново. — Просто бъди готова совалката да те вземе утре. Пилотски костюм на Върховенството ще ти бъде зачислен и ще го доставят утре сутринта. Всяка вечер ще ви връщат в Към звездите, така че не се налага да имаш нови дрехи, но храната за обяд трябва да е приготвена с твои продукти. Бъдете навреме на сутринта.
След тези думи дионът се обърна и забърза нанякъде.
— Нямаше нужда да го правиш — каза Мориумур. — Когато се впуснах в тази работа знаех, че ще бъда изолиран.
— Рядко пускам някой, в който съм забила зъби — пошегувах се аз. — Така правят воините.
— Колко… изключително притеснителна метафора — отвърна Мориумур и седна отново. — Благодаря ти. Много ми се искаше да не оставам сам.
— Чакай — огледах се аз. — Нали казаха, че сме четирима. Коя е Химерна, която споменаха.
— Аз съм — чу се шепот. Скочих и се обърнах, за да се огледам, но нямаше никой. Усетих шокиращия аромат на канела. По-точно казано, изгоряла канела.
— Добре дошла, невидима — изправи се Хешо, след това се поклони ниско. Останалите от екипажа му направиха същото.
— Ти… ти си невидима? — попитах изненадано.
— Аз съм химера — обясни нежен женски глас и аз осъзнах, че познавам гласа. Бях го чувала вече.
— Дронът, който ми помогна да спася Мориумур! — досетих се. — Ти беше на онзи кораб.
— За химерите — уточни Хешо — се знае, че могат да инфилтрират кораби и да поемат контрол над тях.
— Значи, всички ли дронове са пилотирани от… от същества като теб? — попитах.
— Не — отвърна безплътният глас. — Ние не сме много. Аз просто овладях един от корабите за този тест противно на волята на пилота му, от разстояние.
Невероятно. Но какво представляваше тя? Миризма ли? Да не би да разговарях с миризма?
Далечният мирис се отдалечи, но аз не знаех дали това означава, че Химерна си е тръгнала или… нещо друго. Казах си, че мисълта за създание, което не виждам, е доста притеснителна. Един господ знаеше кога ще реши да ни наблюдава.
Обядът приключваше, съществата от другите маси се отправяха към корабите си. Хешо ни пожела довиждане, след това слезе по стълбата, поставена от екипажа му. Заедно групата от над петдесет лисички събраха вещите си и се втурнаха към вратата.
Ние с Мориумур ги последвахме и излязохме на открито в станцията. Над нас се простираше черно небе, обсипано със звезди. По няколко кораба излитаха едновременно, за да се върнат в Към звездите.
Сбогувах се с Мориумур, след това тръгнах към Ем-бот и се качих на крилото, за да се настаня в пилотската кабина.
— Някакви инженери дойдоха, за да ме огледат, докато беше долу — докладва Ем-бот, — но аз ги уплаших, като направих да изглежда така, сякаш случайно са включили алармена система.