Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Добре замислено — похвалих го аз.
— Беше нещо като лъжа — призна той. — Мога да се справя, както ти каза. При подходящите обстоятелства.
Докато се подготвяхме да излетим, аз отново усетих нещо до ума си. Вдигнах очи, за да проверя откъде идва усещането, и забелязах две частично отворени врати на хангар. Вътре забелязах сянка. Брейд наблюдаваше кораба ми.
— Никак не ми е приятно да отиваш утре сама — оплака се Ем-бот. — И да летиш на друг кораб.
— Ревнуваш ли?
— Може би! Щеше да е супер, ако можех да изпитам подобно чувство. Всъщност, мисля, че е опасно. Трябва да проверим няколко пъти холографския прожектор на гривната ти. Предавателят би трябвало да се справи и без моя помощ, но първо искаме да проверим. По-добре щеше да бъде, ако можех да дойда с теб.
— Просто нямаме избор — отвърнах и излетях от платформата. — Трябва да се доберем до кораб на Върховните.
— Най-вероятно няма да ти дадат кораб, който може да осъществява хиперскокове — предположи Ем-бот. — Не и веднага.
— Мислих по този въпрос — отвърнах. — Но ако спечеля доверието им, има много голям шанс да поотпуснат сигурността около мен. Може и да не ми дадат кораб, който може да осъществява хиперскокове, но ще бъда близо до такъв. Ако не успея да открадна хипердрайва, може би ще успея да снимам.
— Снимките няма да ни заведат у дома.
— Знам. Все още мисля по въпроса.
Докато летяхме към станцията и аз мислех, осъзнах, че най-неочаквано ми е бил даден резервен вариант. Уинзик и останалите ме бяха сложили в същата ескадра с домашния им любимец — човешката жена. Дали Брейд знаеше, че има цяла планета с хора като нея, само че свободни? Дали не беше готова да избяга там, ако ѝ предоставех подходящата възможност?
Ако не можех да открадна хипердрайв от Върховните, може би щях да успея да открадна един от техните сайтоници.
18.
Настаних Ем-бот на покрива на нашето посолство в Към звездите, след това се отпуснах назад на седалката и неочаквано се почувствах изтощена.
Да се правя на Аланик бе трудна работа. Бях свикнала да разчитам на инстинктите си и да правя онова, което смятам за нормално. Досега поне този подход ми беше вършил работа. Да, истина е, че понякога се натъквах на някое препятствие, но не ми се беше налагало да се правя на друга.
Въздъхнах и най-сетне освободих купола и се изправих, за да се протегна. В посолството нямаше наземен екип, който да ми осигури стълба, затова слязох на крилото, след това скочих долу.
— Като цяло — продължи Ем-бот, — мисля, че мина добре. Не сме мъртви, а ти успя да се промъкнеш при техните военни.
— На косъм — отвърнах и направих гримаса, когато си спомних горилоподобното извънземно, което изрази негодуванието си и го изритаха. Щях да бъда аз изританата, ако бях успяла да се добера до Уинзик малко по-рано.
— Косъмът ти не е толкова дебел — засече ме Ем-бот.
— Не е — отвърнах и отидох да включа зареждането на Ем-бот и връзката с мрежата. — Не съм сигурна откъде идва тази фраза.
— Хм. Ами, добре. Това е от английската версия на Библията. От Житията на светците от старата Земя.
Свързах и последния кабел, след това заслизах по стълбите. Кръвожадния ме приветства възторжено от стаята, когато отидох да проверя как е. Бях му оставила кутия за отпадъци и нарязани гъби, които, ако можех да съдя по останалите трохи, той беше намерил за приемливи. Погалих го и забелязах светлина на стената. Мигаше, показваше ми, че имам доставка, затова отидох на долния етаж и проверих кутията с доставки. Преди да отлетя днес сутринта, бях направила няколко поръчки, за да тествам възможностите.
Вътре в кутията открих нови дрехи в моя размер и тоалетни принадлежности. Грабнах всичко и се отправих към кухнята, където опържих малки кюфтенца от водорасли и ги изядох в едно хлебче. След това се върнах в банята. Все още ми се струваше странно, че тя е само за мен. Ангели небесни, цялата сграда беше само за мен — е, за мен и домашния ми любимец охлюв, който настояваше да го погаля отново по главата, когато минах покрай него в коридора.
Погледнах се в огледалото в банята. Видях илюзията на Аланик, която ме криеше. Кръвожадния не забелязва, че не съм с истинското си лице, помислих си аз. Той очевидно се ориентира по миризмата и звуците, тъй като няма очи. Направи ми впечатление, че дегизировката ми е дори по-тънка, отколкото мислех. Ами създанието Химерна, което беше миризма? Трябваше ли да се притеснявам, че тя може да разбере, че съм човек?
Простенах тихо и почувствах, че съм смазана. Изключих светлините, след това — с въздишка от облекчение — си свалих холограмната гривна. Въпреки че Ем-бот беше проверил за подслушвателни уреди и камери, аз исках да съм много предпазлива, затова не свалях гривната.