Света троица [Войните на Розите-2]

Дери Бруър тичаше покрай колоната, подтикван от младия съгледвач, който не разбираше защо отказва кон. Вместо да губи време да му обяснява, че няма представа как да се задържи на гърба му, че едва ли дори би могъл да се качи отгоре му, Дери реши да пробяга разстоянието до краля. Не беше взел предвид факта, че колоната продължава да се движи и така милята от тила до фронта се превърна в почти две. Докато стигне до първите редици, той вече дишаше тежко и бе облян в пот, едва можеше да продума.

Едмънд, херцог Съмърсет, хвърли поглед надолу към аленото лице на шпионина с развеселено пламъче в очите. Дори киселият граф Пърси загуби смръщеното си изражение при тази гледка.

Дери тъй се задъхваше, че трябваше да сложи ръка на стремената на краля, за да може да върви редом с тях и да не изостане.

— Ето ме, Ваше Височество — едва отрони той.

— Полуумрял и полузакъснял — промърмори Бъкингам от дясната му страна и така си спечели изпепеляващ поглед.

— Исках съвета ти за нещо преди известно време, мастър Бруър — рече кралят надуто. — Научи се да яздиш — това е заповед. Вземи някой излишен кон и накарай някой от съгледвачите да ти покаже как се прави.

— Да, Ваше Височество. Съжалявам — отговори Дери със свирещи издихания. Беснееше против себе си, като знаеше, че едно време можеше да пробяга три пъти по-дълго разстояние и пак щеше да пристигне готов да се бие или пак да хукне.

— Йорк и Солсбъри са пред нас, мастър Бруър, с Уорик. Съгледвачът ми докладва, че армията им е най-малкото колкото нашата колона. Трябва да знам намеренията им, Бруър, преди да вкарам хората си в града.

Дери беше чул новината, разгласена многократно, докато тичаше напред. Беше имал време да помисли, макар че едва ли можеше да е достатъчно при толкова оскъдна информация.

— Ваше Височество, не е възможно да знаем какви са намеренията на Йорк в момента. Лично аз не вярвах, че ще напусне Лъдлоу, но тъй като го е сторил, заплахата не може да се пренебрегне. Той неведнъж се е оплаквал от влиянието на Съмърсет и Пърси върху кралската ви особа. Може би ще пожелае да ви убеждава в правотата си, ако му предоставите безопасен достъп до себе си. Но не бих се доверил на този човек, Ваше Височество. И друго — бих изпратил лорд Пърси в тила.

— Какво!? — веднага възропта Пърси. — Никъде няма да ме изпращаш, ясно ли ти е, нахално копеле такова! Как смееш да даваш подобни съвети на краля? Ще накарам да те съблекат и да те бичуват, ти…

— Извиках мастър Бруър за съвет — обади се крал Хенри, прекъсвайки гневния изблик на стареца. — Ще бъда благодарен, ако останеш спокоен, докато той говори. Аз ще преценя каква стойност имат думите му.

Граф Пърси се кротна с неудоволствие, с все още втренчени в злополучния шпионин очи, които му обещаваха ужасяващо възмездие.

Дишането на Дери се успокои.