Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Моля ти се, Сиси, така трябва – Франц Йозеф ме изгледа, сякаш току-що му бях предложила публично да прегърне най-сърдечно Гарибалди, водача на италианските бунтари. – Всичко ще се обърка, ако не спазваме реда.
– В такъв случай искам в бъдеще сама да си определям реда – отвърнах невъзмутимо и му се усмихнах. – Бъди сигурен, че ще ти помагам във всичко, когато се налага. Не разбирам обаче как укрепвам устоите на монархията, като се преобличам по пет пъти на ден и се храня обилно, строго по часовник, макар да не съм гладна.
– Но дворецът трябва да се движи по план, Сиси. Не може всичките му там приеми, аудиенции и обсъждания да се провеждат ей така, произволно – протестира императорът. – Знаеш колко е важно да се съхрани достойнството на монархията.
– Моят главен управител, граф Кьонигсег, винаги ще бъде в течение на намеренията и желанията ми. Дворецът да съгласува с него. Ако искам да живея във Виена и да бъда здрава и занапред, трябва да го направя по моя си начин, Франци.
Тайно затаих дъх в очакване на възражения. Императорът обичаше нормите и утвърденото разпределение на деня си. Знаех, че му беше трудно дори да разбере желанието ми за свобода и независимост. Дали щеше да ме призове към ред?
– Е, тогава прави каквото трябва. Единственото ми желание е да си щастлива, Сиси – предано отвърна той и изпусна тежка въздишка.
– Щастлива съм, Франци – весело потвърдих аз и отвърнах на нежната целувка, която, естествено, не можех да му откажа след този подарък.
Веднъж успяла да прокарам границите между моята самостоятелност и двореца, аз пристъпих към подредбата на новия си начин на живот. Заповядах към апартамента ми в „Хофбург" да се добави гимнастическа стая, която беше обзаведена в точно съответствие с моите представи. Бях се убедила, че движението и гъвкавостта са неразривна част от доброто ми здраве. Тъй като и без това се събуждах по-рано от останалите, възнамерявах занапред да използвам сутрешните часове, за да укрепвам и тренирам тялото си на халките и трапеца.
Новата ми здравна програма включваше също редовни масажи и бани, затова заповядах да снабдят покоите ми със специална масажна маса и да обзаведат модерна баня. Нека Франц Йозеф да се задоволява с умивалник и тоалетен стол с дупка, аз обаче исках истинска вана, течаща вода и английски клозет с водно промиване.
Разбира се, тази така наречена склонност към „необяснимия лукс" породи безброй завистници. Този път обаче бях подготвена за долните клюки и ги отминавах със смях. Нали в крайна сметка всеки ден четях в очите на Франц Йозеф одобрение на моята красота, подвижност и на младежката ми фигура. Не ми изглеждаше да съществува полска графиня или разкрепостена актриса, която да му харесва повече от собствената му съпруга.
По онова време стройното ми тяло тежеше 46 килограма при ръст 172 сантиметра и исках да си остане така, доколкото зависеше от мен. Не виждах причина обиколката на талията ми някога да надхвърли петдесет сантиметра; започнах да обръщам повече внимание на облеклото и на външния си вид. Огледалото, в което доскоро хвърлях бегъл поглед, сега се превърна в най-важната контролна инстанция във всекидневието ми.
Кога аз – крехкото девойче, болната жена и уморената пътешественичка – се бях превърнала в бляскава императрица? Не можех да определя точно, ала ми харесваше да бъда красива и да ме боготворят заради външността ми. След толкова критики, придирчивост и унизителни подмятания изпитвах естествено удовлетворение от новото за мен одобрение.
Императорът се гордееше безумно със съпругата си. Посъветва ме да си направя от онези модни фотографии на господин Ангерер21 и бе извънредно поласкан, когато техните многобройни варианти се появиха във всички европейски дворци. Харесваше му, че другите владетели му завиждат за красивата императрица. Беше ме завоювал и никой не можеше да му отнеме тази победа. Тя го утешаваше за безбройните му политически и военни поражения в миналото. Тази причина бе достатъчна, за да се отнася снизходително към многото ми „шантави приумици", както ги наричаше.
Ежедневното контролиране на теглото и мерките ми отнемаше доста време, но пък така можех да предприема незабавни стъпки, ако съм надхвърлила определения лимит. Това се случваше рядко, защото контролирах грижливо храната си, а редовното движение както в гимнастическата стая, така и върху конското седло поддържаше безпроблемно желаната форма на фигурата ми.