Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Точно така – кимнал дяволът. „Всепоглъщащото Гърло“, омазонският вариант на Всевиждащото Око на масоните. Това, което си видял, не са били лъчи, а стрелки, сочещи към дълбините на гърлото. Оттам произлиза и свещеният им девиз: „По-добре вътре, отколкото вън“... Добре, момчета, драго ми бе да си побъбрим, но фасовете свършиха, което ще рече, че пентаграмата вече не е пълна. Обадете се пак някой път, като сте наблизо... и тогава донесете нормален тютюн, а не тази змийска отрова!

И с весел пукот рогатото същество се разтворило в пространството.

– Ами значи решено е – напред към Царевец! – викнал Били. Докато вървели към най-близкия портал, той тихомълком дръпнал бай Йовчо настрани. – Само да ти кажа под секрет, колега... Хайде, това с фасовете ми хареса, дума да няма... ама да нарисуваш петолъчка вместо пентаграма – това вече е груба грешка! И после се чудиш защо дяволите, които викаш, мязат на партийни секретари и ги мързи да си дигнат задника за каквото и да било.

Бай Йовчо сконфузено си замълчал.

След като стигнали до Велико Търново, най-голямото им предизвикателство било не да издирят масонския символ из дебрите на Царевец, а да успеят да откъснат Били от прегръдките на студентките, окупирали стотиците кръчми в старопрестолния град. Слава на Мрака, успели да свършат и едното, и другото сравнително бързо, иначе нашата история щеше да замяза на на джъ-ръ-ръ-мартиново словоблудство, а не на правдив разказ.

По законите на всеобщата гадост, естествено, зад крепостните стени на Царевец се оказал скрито не съкровището на хан Крум, а парче пергамент с зашифровани инструкции. Малкия Гошо и Калоян вече ловели басове колко километра ще навъртят, преди да открият желаната плячка. Добре, че Били не ги усетил... Не че мразел комара – точно обратното: щял да се ядоса от факта, че не са го попитали иска ли да се включи в залаганията. А когато Били Зеленчука се ядосваше за нещо, свързано дори бегло с хазарт, ставаше страшно. Като например... но не, това е съвсем друга история.

Та да се върнем при нашите герои. Една от девойките, с които Били се бил запознал... хм... да кажем, на следващата сутрин след действителното опознаване... ги завела при Анчо Змея – дългогодишен професор по фолклористика и (поне според феновете му сред академичната младеж) с право наричан „българският Робърт Лангдън“4. Професорът им разяснил, че според указанията в пергамента трябва да се разходят до Гърция. Ключът за следващата загадка според него бил прословутата чаша, изработена от главата на Никифор І Геник5. Крум, обяснил им Анчо, без да иска, успял да създаде невероятно мощен артефакт от възпятата в българските учебници кратуна. Тъй като самият той не бил кой знае колко вещ в магията, заключил чашата в ханската съкровищница, откъдето години по-късно наследникът му на престола Омуртаг я измъкнал, за да я заложи (и съответно да я загуби) при игра на зарове с един ромейски магьосник. Танас, който бил върл привърженик на теориите за конспирация, веднага решил, че това има нещо общо със странната смърт на Крум по време на похода към Константинопол и се зарекъл, ако един ден успее да изучи като хората заклинанието за преместване във времето, да провери тази хипотеза.