Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Изтегли една и я обърна на светлината, за да се опита да разбере какво представлява и за какво служи. Лентичките бяха малко по-дълги от средния му пръст и се огъваха лесно. Изглеждаха съвсем еднакви. Подредени прилежно и плътно една до друга, покрити с прах и мръсотия, изглеждаха неразделна част от стената, като перваз.
Калан се наведе, напрегнала взор.
— Как мислиш, какво е това?
Ричард изправи огънатата лентичка метал и я остави при другите върху купчината.
— Не са маркирани по никакъв начин. Просто някакви метални ленти.
Погледът на Калан се плъзна по дължина на стената.
— Има такива на доста места по пода. Сигурно десетки хиляди лентички или стотици хиляди. За какво ли служат и защо са заровени тук?
— Сякаш са оставени и забравени. Или пък са скрити.
Калан сбърчи нос.
— Защо ли някой би крил метални лентички?
Ричард само сви рамене и продължи да се оглежда в търсене на нещо друго, което да им подскаже за какво е била предназначена тази стая. Не намираше никакъв смисъл в това място. Прокара странично подметката на обувката си по пода. Беше камък, покрит с навярно хилядолетен прах и парченца олющен от стените гранит. Макар да бе видял с очите си, че таванът горе, непосредствено под Градината на живота, е с арки, тук се виждаше равна плоча, явно фалшива, навярно някога измазана с хоросан, но днес в същия мрачен, неприветлив цвят като стените.
С изключение на металните ленти и странния каменен блок в центъра, стаята не беше забележителна с нищо. Освен може би с това, че не водеше наникъде. Ако подът на Градината на живота не се бе сринал, изобщо не биха и заподозрели наличието на това погребано помещение. Ако покривът не беше паднал, тази стая най-вероятно щеше да си остане неоткрита още няколко хиляди години.
Докато Калан прокарваше пръсти по стената в търсене на следа от надпис, гравиран в камъка, или евентуално скрит изход, Ричард насочи вниманието си към квадратния блок, поставен в средата на мрачната стая. Странно, каменният под свършваше на известно разстояние от блока, като се образуваше тесен улей. Блокът му стигаше малко над кръста. Ако двамата с Калан се пресегнеха от срещуположните страни, щяха да си докоснат пръстите.
Не му хрумваше никакво предположение за това какво ли представлява блокът и какво прави там. Сред кръжащите из въздуха снежинки Ричард се приведе, за да се опита да види по-добре на светлината на сферата, и плъзна ръка по масивната странична стена на блока.
С изненада установи, че всъщност не е каменен, както си бе помислил първоначално, а е направен от масивен, тежък метал.
Потърка наслоените от вековете прах и мръсотия, за да се опита да разгледа по-добре. Отгоре металът беше корозирал и мръсен, поради което наподобяваше нащърбената повърхност на камък, но нямаше съмнение — беше метал. Под мръсотията, там, където Ричард бе прокарал дланта си, сферата освети лъскаво петно.
— Виж тук — извика Ричард.
Калан погледна през рамо.
— Какво има?
Той почука с юмрук. Макар блокът да изглеждаше масивен и тежък, при допира изкънтя на кухо.
— От метал е. И погледни насам, ето тук.
Повдигна сферата, за да може и Калан да види по-добре. Върху блока различиха прорез, който се спускаше надолу по страничната стена. Вътре бяха пъхнати няколко от онези странни лентички с неясно предназначение.
Калан дръпна една, за да я разгледа. Доколкото Ричард можа да прецени, не се виждаха никакви надписи или знаци — същото важеше и за останалите, които бяха натрупани покрай стената.
Излъска още малко от повърхността на блока.
— Тук отстрани май има някаква емблема или нещо подобно. Трудно е да се каже.
Земята се разтърси с тежък глух тътен, от който и двамата подскочиха. Веднага след това от центъра на блока към тавана се изстреля светлина. Пръстта от улея около блока подскочи от внезапното разтърсване и във въздуха се вдигнаха прашинки.
Ричард и Калан едновременно отстъпиха назад.
— Какво направи?
— Не знам — отговори Ричард. — Потърках отстрани с длан, за да видя какво има под прахта.
Откъм сърцевината на блока се надигна механично ръмжене. От търкането на метал в метал се чуваха стържещи звуци. Сякаш прещрака тежък механизъм, който бавно се съживяваше и започваше да трака все по-силно. Ричард и Калан отстъпиха още малко назад, без да знаят какво да предприемат. Изведнъж светлината, която се бе изстреляла от центъра на хоризонталния плот, стана кехлибареножълта. Ричард се наведе и различи върху повърхността на метала дупчица, през която излизаше светлинният лъч.