Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Тогава вниманието му привлече още светлина, която се процеждаше от другаде. Заобиколи и изтри прахта от хоризонталната плоскост на металната кутия. Различи процеп с дължина две педи, но съвсем тесен, покрит с дебело стъкло, което образуваше нещо като прозорче.
Стъклото беше дебело и вълнообразно, но с помощта на светлината, която извираше някъде отвътре, Ричард успя да погледне към вътрешността на металната кутия. Различи множество механизми, зъбчати колела, оси и движещи се части, които съставляваха сложна и работеща вече машина.
Някои от лостчетата, задвижващи по-миниатюрните колелца, бяха с големината на кутре. Но имаше и огромни скрипци с гигантски оси, които сигурно тежаха тонове. Диаметърът на някои от механизмите надвишаваше човешки бой, имаше колела със зъбци, по-дълги от ръка. Тежката конструкция, която удържаше всичко това, бе не само колосална по размери, но и изключително сложна.
Масивните елементи бяха ръждясали и корозирали. При завъртането на механизмите и придвижването на зъбците едни към други се посипа ръждив прашец, отлюспен след хилядолетия застой, и люспиците се понесоха из вътрешността на металната кутия като облак ръждива мъгла.
Ричард напрегна взор през мътната пелена, но дъно не се виждаше. Не беше лесно да се различи каквото и да било между сложните, заплетени елементи, масивните лостове, дебелите колкото човешки кръст оси и масивните зъбчати колела, но единственото, което мярна, бяха още и още подобни механични елементи в дълбочина, докато в един момент по-горните пластове закриваха гледката към по-долните. Заради облака прах и ръжда, вдигнат при задвижването на механизмите, вътрешността на кутията изглеждаше изпълнена с дим.
Ричард се отмести, за да може и Калан да надзърне през таеното прозорче. Щом тя се дръпна, той откри още един отвор отстрани на машината, вляво от прозорчето и малко по-надолу. Приклекна и вдигна светещото кълбо към мястото. Процепът приличаше на тесен улей. Вътре бяха пъхнати още няколко от металните ленти.
Калан посочи към тавана.
— Ричард, виж.
Светлината, която извираше от дупчицата на хоризонталната плоскост на блока, прожектираше на тавана някакъв символ. Фигурата, очертана от лъчи светлина, се завърташе в синхрон със задвижването на механизмите долу.
Като гледаше през прозорчето, Ричард различи колела и механизми, които се подреждаха под дупки в метални плаки, поставени над лъча светлина, за да прожектират съставения от множество елементи символ на тавана, докато други механизми завъртаха цялата композиция и въртяха изображението.
— Това е същата емблема като тази отстрани на кутията.
— Откъде идва светлината? — попита Калан.
— Вероятно е нещо подобно на светещите кълба, които светват при доближаване.
Ричард заобиколи машината, като продължи да я разбужда от дългия й сън. На всяка от страните имаше същата емблема — символът, който се въртеше на тавана.
Изведнъж, както го гледаше, Ричард го разпозна.
— Добри духове — прошепна той едва чуто.
Двадесет и девета глава
КАЛАН ОТКЪСНА ОЧИ от тревожното лице на Ричард и погледна сияйния символ, изваян от ивици кехлибарена светлина, които бавно се въртяха по тавана.
— Познат ли ти е?
Ричард кимна, докато наблюдаваше сложната емблема от светлина над кутията.
— Регула.
Звученето на тази дума никак не се хареса на Калан. Имаше чувството, че я е чувала. Присви чело, опитвайки се да си спомни къде. Накрая се сети.
— Имаш предвид същата дума, „Регула“, която видяхме изписана на онази книга в библиотеката?
— Същата — кимна Ричард. — Този символ бе изобразен на гръбчето на книгата.
— Точно така — смаяно отрони Калан, — сега се сещам.
Докато той съсредоточено изучаваше изтъкания от светлина символ над главите им, Калан притисна пулсиращата си ръка към стомаха. Тази вечер състоянието й се бе влошило — откакто видяха онова същество, което ги наблюдаваше. Болката се врязваше в ръката й с такава сила, че й се насълзяваха очите. Пристъпът постепенно отмина. Калан изпусна дъха, който бе задържала в дробовете си.
Бе изтърпявала далеч по-сериозни наранявания и много по-силна болка, така че това сега не я притесняваше особено. Приемаше го като досадно неразположение. От друга страна, знаеше, че и най-дребната раничка може да доведе до тежка инфекция, затова си каза, че е време да помоли Зед да погледне, преди нещата да са се влошили. Старият магьосник щеше да помогне.