Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 159
Перейти на страницу:

— Мислиш ли, че сме в безопасност? — попита Калан.

Той се огледа пак и видя, че погледът й е фиксиран върху покрива. На места преспите бяха огромни, дъждът сплъстяваше снега и го превръщаше в огромен товар.

— Не знам. Нямам представа каква тежест е предвиден да издържи.

— И аз това си помислих… — прошепна тя сякаш на себе си. — Дали някога досега е поддавал. Може да се окаже доста опасно, ако се пропука, а отдолу има хора.

Ако покривът се срине.

Оловното стъкло бе покривът на тази зала.

Ако небето се срине.

В тази зала стъкленият покрив бе небето.

Ричард стана. Изведнъж разбра двете пророчества. На практика казваха едно и също.

— Мисля, че трябва да се махаме от тук.

— Май си прав. Няма да е много приятно, ако цялото това стъкло се стовари отгоре ни.

В този момент удари мълния, залата бе окъпана в ярка светлина, чу се оглушителен гръм. Докато Ричард закриваше лицето на Калан и я извръщаше от ослепителната светлина, забеляза как мълнията насича на зигзаг тежката метална конструкция, която държеше стъклото над центъра на помещението.

Чу се дрънчене на стъкло, навсякъде се разхвърчаха отломки. Едно парче уцели Калан по рамото, друго се заби в бедрото на Ричард.

Веднъж пропукал се от мълнията, ударила металната решетка, стъкленият покрив, притиснат от огромния си товар от сняг, не издържа и полетя надолу. Светкавицата се стрелна директно към пода на залата.

Щом невероятната тежест, понесла се шеметно надолу, се удари в пода със сила, от която цялото помещение се разтресе, през отвора в тавана се стрелна втора мълния и тутакси стигна до пода.

Натискът на цялата тази маса от мокър сняг и мощната светкавица изпратиха през стаята ударна вълна, която изгаси всички факли.

Във внезапно настъпилата тъмнина Ричард чу оглушително пращене от пропукването на камък.

Обработка The LasT Survivors: Daenerys; sqnka

Двадесет и седма глава

РИЧАРД И КАЛАН СЕ ВТУРНАХА ДА БЯГАТ под летящите във всички посоки отломки, покрили уши с длани срещу оглушителния звук от трещенето на мълнии и пропукването на камък. На фона на примигващата на пресекулки светлина от светкавицата Ричард, хвърлил поглед през рамо, успя да види как подът на централната част на залата пропада. Огромните гранитни блокове стенеха, усукани и разместени, и като не издържаха на напрежението, поддаваха. В разширяващата се дупка полетя трева, пръст и пясък, сякаш някой бе обърнал пясъчен часовник.

Когато парчетата стъкло от тавана най-сетне изпопадаха, Ричард вдигна глава и видя зейналата дупка, обиколена от стърчащи парчета тежък метал. За щастие по-голямата част от тавана около нея все още си беше на мястото. Доколкото можеше да прецени отдалеч, строителите се бяха презапасили и бяха подсилили конструкцията, така че да издържи и при непредвидени обстоятелства. И наистина в крайна сметка бе издържала няколко хиляди години. Но трудно можеше да се предвиди комбинацията от огромни количества сняг, станали неимоверно по-тежки заради лапавицата и ледения дъжд, и ударени от мощни мълнии. Всичко това бе дошло в повече на покрива.

Вятърът нахлу през отвора, завихри в залата суграшица и сняг, които се замятаха като бесни из помещението и бяха всмукани във фунията на пода. Като държеше под око небето за падащи парчета стъкло, Ричард издърпа острия къс от крака си и го хвърли настрани. Бързо извади кремък и огниво от раницата си и запали една факла, поставена на метална стойка недалеч. Като се притесняваше да няма ранени или убити заради пропадналия под, той се втурна към ямата още докато пръстта и пясъкът продължаваха да изтичат през нея.

Калан го дръпна за ръкава.

— Ричард! Назад. Останалата част от пода може да пропадне и да заминеш с него.

Той протегна ръката си с факлата, напрегнал взор да види нещо. Пламъкът плющеше на поривите на вятъра, нахлуващ през зейналия покрив. Ричард се наведе и надникна, доколкото можа, в черната яма на пода. Явно подът на Градината на живота бе поддържан от поредица кръгово разположени арки, които образуваха сводест таван под нея.

— Май престана — каза той. — Струва ми се, че светкавицата е повредила конструкцията, която поддържа залата отдолу, така че тежестта на падналия сняг се е врязала в слабото място, но иначе всичко изглежда стабилно. Виждаш ли ей там? Светкавицата е уцелила най-тънката част на свода, между две тежки арки.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)