Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан и Ричард се извърнаха едновременно, когато някъде от дълбините на машината изригна фонтан от ярка оранжева светлина. С крайчеца на окото си Калан видя как по металната лентичка пробягва блестящ лъч. Силният сноп светлина прелетя светкавично, но някак овладяно. Лъчът беше толкова мощен, че се видя движеща се, искряща, нажежена до бяло светлина, засияла през капака на металната кутия, там, където лъчът пробиваше през него изотдолу.
Щом едно зъбчато колело завъртя лентичката, я пое друг механизъм и я обърна така, че символът, прогорен от долната страна на метала, се падна отгоре. В точния момент пинсетите се отвориха и един механизиран лост се завъртя и пъхна металната лентичка през процепа отстрани на машината.
Калан чу тупването й в улея.
Ричард и Калан се изправиха от прозорчето и се спогледаха.
— Видя ли това? — попита той.
— Трудно би го пропуснал човек — кимна тя.
Ричард взе металната лентичка. Тутакси я постави отгоре на машината и поклати глава, после духна на пръстите си. Подбутна нагорещената метална пластина за няколко секунди, докато изстине, после въодушевено я взе и се вторачи в гравирания върху нея символ.
— Ами това? Познато ли ти е? — попита Калан.
Ричард я погледна смутено.
— Не съм съвсем сигурен. Не е точно същото, но доста прилича.
— Точно същото като кое?
Ричард пак я погледна.
— Символното изображение за огън.
Тридесета глава
КОРИДОРЪТ ПРЕД ГРАДИНАТА НА ЖИВОТА бе изпълнен със стотици тежковъоръжени войници. Всички бяха наежени и в готовност. Калан си помисли, че няма начин да не са чули мълнията, стоварила се върху Градината на живота. Вероятно бяха чули и грохота от счупено стъкло и срутването на тавана. Несъмнено се бяха запитали какво ли става зад портата на Градината.
Може би го бяха изтълкували като някакъв вид магическо нападение и сега стояха в готовност да бъдат извикани да защитават Двореца.
Калан обаче знаеше, че колкото и да са притеснени, никой от тях, дори Морещиците, не би дръзнал да прекрачи прага на Градината на живота, докато вътре се намира Господарят Рал — освен ако той лично не ги извика, разбира се.
Мрачното изражение на Ричард и решителната му крачка навярно само бяха потвърдили, че мъжете в коридора са взели правилното решение да останат навън. Единствените хора с редовен достъп до Градината бяха от персонала, който поддържаше тревата, цветята, храстите и дърветата. Само най-доверени служители на Двореца биваха допускани да работят в Градината. И въпреки това работата им бе под постоянното зорко наблюдение на гвардейците от личната охрана на Господаря Рал.
По време на войната, когато съществуваше постоянна угроза и в Градината на живота бяха заключени за съхранение редица опасни магически предмети с невъобразима мощ, дори тези хора не бяха допускани вътре, за да изпълняват задълженията си и да се грижат за растенията. В резултат Градината бе придобила запуснат и призрачен вид, който в известен смисъл съответстваше на всеобщото настроение в Двореца.
След края на войната бяха нужни доста усилия и труд, докато Градината възвърне своето великолепие.
Калан обаче имаше чувството, че достъпът до това място за пореден път ще бъде ограничен и вътре ще може да се влиза само след изрично разрешение, дадено лично от Господаря Рал.
През цялата си история Градината на живота бе представлявала място, където Господарят Рал е можел да извършва някои от най-могъщите магии. Включително и място, при нужда превръщало се в портал към подземния свят.
За повечето хора магията бе загадка, поради което се страхуваха от нея. Калан знаеше, че магията може да е величаво, удивително, великолепно потвърждение на живота. Но тя познаваше и обратната страна на магията, нейната тъмна и опасна страна. Повечето хора познаваха магията като мрачна, тайнствена опасност. За народа на Д’Харанската империя Господарят Рал бе закрила срещу злокобните опасности на магията. От своя страна тези войници бяха стомана срещу стомана. Те биха пожертвали живота си, за да изпълнят своя дълг. А отговорност на Ричард, в качеството му на Господаря Рал, беше да се справя с всички свързани с магията въпроси.
Явно Градината на живота за пореден път се бе оказала арена на опасна магия.
Найда, скръстила ръце, стоеше пред редиците войници и наблюдаваше приближаващите се Ричард и Калан. Морещицата беше в червената си униформа. Явно беше в лошо настроение, но за една Морещица това не беше нещо необичайно.