Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Стаята явно нямаше друго предназначение, освен да служи за сервизно помещение за оглед на Градината на живота. И другаде в Двореца имаше подобни и от тях се осъществяваше инспекция на основи или на скрити части на поддържащи колони, свръзки и греди, така че Ричард ни най-малко не се изненада.
Все пак му се стори странно подземието да е откъснато от Градината на живота. Стълбищната площадка, върху която сега се опираше градинарската стълба, явно е била съзнателно отделена. Тъй като тази част от пода на Градината на живота се бе сринала, нямаше начин да се разбере дали е имало някакъв път за качване на горния етаж. Може би е било просто строително съоръжение, което по-късно е било спряно от употреба.
— Насам — извика Калан. — Тук в ъгъла има вита стълба, която води надолу.
Двадесет и осма глава
РИЧАРД ДЪРЖЕШЕ СИЯЕЩОТО КЪЛБО ПРЕД СЕБЕ СИ, докато си проправяше път по спиралата от клиновидни стъпала. Нямаше парапет, поради което слизането в тъмнината бе доста опасно, особено при всичката пръст и отломки, изпопадали от Градината на живота при рухването й. На места се налагаше Ричард да спира и с крак да разчиства място, където да стъпят безопасно.
Докато се спускаха все по-надолу и по-надолу в непрогледния мрак, тясната шахта на стълбището се разшири в тъмна, мъртвешки притихнала стая. Сферата, която носеше Ричард, осветяваше достатъчно, за да видят, че голото помещение е изградено от каменни блокове. Нямаше врати, не се виждаше какъвто и да е друг отвор. Стаята беше абсолютно празна, с изключение на нещо като каменен блок, поставен в средата.
— Това пък какво е? — попита Калан.
Ричард сви рамене и се огледа.
— Не знам. Не мога да го оприлича на нищо. Може би е просто складово помещение.
— Едва ли има смисъл да запечатват най-обикновено складово помещение по такъв начин.
— Така е, права си — съгласи се Ричард.
Наистина беше така. По нищо не личеше в помещението да се влиза откъдето и да било. Ричард тръгна да обиколи стаята и при движението му тук-там започнаха да светват същите сфери. Щом направи пълно кръгче, на всяка от четирите стени замъждука по едно кълбо. Приближеше ли се към някое от тях, светлината се усилваше, отдалечеше ли се — отслабваше. Все пак осветяваха достатъчно, че да разсеят непрогледния мрак.
Съсредоточен да открие някакъв знак, който да подскаже по някакъв начин за какво е било използвано това място, Ричард не обърна почти никакво внимание на безличния монолитен блок, поставен в средата на стаята. Мина му през ум, че може да е останал при изграждането на дворцовите стени. Единственото странно нещо беше, че бе идеално равнен със стените, все едно местоположението му е било внимателно преценявано. Доколкото Ричард можеше да види, каменният блок не играеше никаква роля от строителна гледна точка.
Откъм стълбата долитаха снежинки, които се смесваха с вдигнатия от крачките на Ричард и Калан прахоляк. Високо горе бурята продължаваше да бушува, ала не можеше да стигне чак до утробата на Двореца. Снежинките, осветени от светлите кълба по стените, искряха.
Бърз оглед потвърди първоначалното му впечатление, че в стаята не се влиза по никакъв начин — нямаше други стълби, нито врати. Витата стълба, по която слязоха в притихналото като гроб помещение, беше единственият им изход.
Ричард не можеше да определи точната причина, но от това място настръхваше.
Мъртвешки тихата стая сякаш бе място, създадено да бъде запечатано и забравено. Но защо ще му е на някого да запечатва и погребва празно помещение?
Калан се приближи до него.
— Има нещо зловещо в тази стая.
— Може би защото е като задънена улица. Единственият изход е стълбището, по което слязохме.
— Аха — пророни тя. — Не бих искала да остана затворена тук. Тук никой никога не би те намерил. Защо ли е запечатано като гробница?
Ричард поклати глава. Нямаше отговор на този въпрос.
Едва ли не очакваше да види кости по пода, но всъщност нямаше жива душа. На някои от по-ниските етажи в Двореца имаше погребални помещения, но Градината на живота се намираше на най-високото ниво, пък и гробниците представляваха величествени постройки за оказване на почит към мъртвите. От тях не би трябвало да се излъчва такова чувство на запуснатост, каквото изпълваше това място.
Като се огледа по-внимателно, Ричард мярна нещо в ниското край далечната стена. Стори му се като тясно первазче в камъка, може би каменен блок, който не е бил равнен с останалите. Той поднесе кълбото към мястото, за да разгледа по-добре, и се приведе. Избърса слой прах и откъртени люспици гранит от повърхността и различи метални лентички, струпани на стегнати, спретнати купчини.