Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан пристъпи към него.
— Сигурен ли си?
— Напълно. — Ричард приклекна и протегна факлата напред, за да се опита да види нещо на долния етаж. Не беше стая от Двореца, както бе очаквал.
— Виж там — посочи вътре в дупката и вляво. — Има стълбище.
Калан се намръщи и пристъпи още малко напред.
— Нямаше изход към това стълбище.
— Права си. Явно някога е имало стълбище към Градината на живота, което е било зазидано.
— Не разбирам защо — призна Калан. — Това помещение е построено с конкретна функция. Не виждам смисъл да е било затворено отдолу впоследствие. Всъщност по-странното е, че изобщо някога е имало стълба. Подобен отвор би отслабил възможностите на полето.
— Може да не разбираме причините, но явно е така.
Ричард отиде още по-напред. Останалата част от пода, поддържана от гредите на системата от сводове под него, изглеждаше непокътната.
— Стълбището може някога да е водело към Градината на живота, но свършва с площадка. Виждаш ли, ето там? Вече не стига дотук. Трябва да отида да разгледам.
Калан поклати глава.
— Площадката е твърде далеч, за да скочиш.
Ричард се изправи и протегна факлата, за да огледа по-добре.
— Има барака, където градинарите държат инструментите си. Тези дървета не бива да бъдат оставяни да израснат твърде нависоко, така че не може да няма стълба.
Щом отвори вратата на бараката, Ричард наистина намери вътре дървена стълба. Подаде факлата на Калан. Стълбата беше тежка, но все пак успя да я вдигне сам.
Отиде до зейналата в пода дупка и спусна стълбата в нея, докато долната й част опря в площадката. Отгоре остана да стърчи достатъчно, че да намери стабилна опора в пода.
Ричард вдигна глава да огледа още веднъж назъбената дупка в покрива. Продължаваха да се сипят снежинки, но вятърът бе понамалял. Облаците се разкъсваха и започваха да се провиждат звезди. Бурята отминаваше.
— Защо не останеш да ме чакаш тук — пробва той, докато прехвърляше крак през стълбата.
— Не си го и помисляй.
— Е, поне изчакай, докато стигна до площадката, за да сме сигурни, че стъпалата държат.
Калан склони. Застана на ръба на дупката, стъпила на един щръкнал в нищото каменен блок, с факла в ръка, наблюдаваше как той слиза по стълбата. Ричард вдигна глава да я погледне и очите му се спряха върху разместените гранитни блокове, които му напомниха за ред криви зъби, сякаш потъваше в пастта на каменно чудовище.
Щом слезе от стълбата и стъпи на площадката, периметърът около него засия в призрачна зеленикава светлина, излъчвана от магическа сфера, поставена на метална стойка на стената. Ричард бе виждал и друг път тези древни устройства. Чрез тях се осветяваха различни части на Народния дворец и недрата на Магьосническата кула, също и други места. Приличаха на масивни стъклени кълба, но в тях имаше вложена древна магия, така че при доближаването на човек с дарба мигновено започваха да светят.
Ричард взе от Стойката стъклената сфера и светлината й придоби мекота.
Калан слезе от стълбата и застана до него.
— Поне не се налага да носим факлата.
— Аха — разсеяно отрони Ричард, взрян в тъмнината. — Нещо не разбирам.
— Какво имаш предвид?
Той разкъса паяжините пред себе си.
— Бих предположил, че тук ще има някаква стая или нещо подобно, но както изглежда, май от хиляда години не е стъпвал човешки крак. Може и от повече.
Калан огледа дебелите слоеве прах, който покриваше стените.
— Доста повече.
Щом Ричард тръгна надолу по стълбите, внимателно пристъпи около каменни отломки, пясък и пръст, които покриваха голяма част от стъпалата. Калан, вдигнала ръка на рамото му, го следваше надолу, като също внимаваше да не се спъне някъде.
Най-долу на дългата стълба се озоваха при входа на стая. Стените бяха от гранитни блокове, високите арки извайваха сводест таван, който поддържаше централната част на Градината на живота. Тъмният камък, чиято повърхност бе мръсна и разронена, изглеждаше древен. Тук не бе прониквала дневна светлина от хилядолетия.
Централната част на пода не бе равна, а се издигаше в нещо като купол, оформен от масивни каменни ребра. Заради тази издутина бяха принудени да заобиколят по периферията на помещението. По повърхността й бяха изпопадали доста отломки от горния етаж, но повечето се бяха изсулили в ниското покрай стените — единственото място, откъдето бе възможно да се мине. Ричард тръгна да заобикаля купола, като се катереше по отломките. Калан преодоляваше огромни каменни късове, паднали от тавана.