Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Беше се случвало Ричард да използва дарбата си, за да лекува, но не можеше да го прави по своя воля като други магьосници. Поне що се отнася до дребни проблеми. Неговата дарба беше не само по-мощна от тази на Зед, Натан или Ничи, ами и работеше по неповторим начин. Навярно защото Ричард беше магьосник воин, силата му изискваше наличието на неотложна необходимост или гняв, за да се съживи в него. Изцелението на една драскотина, пък била тя и болезнена, не бе достатъчно. Зед щеше да свърши по-добра работа.
Но на фона на проблемите, които създаваха гостите в двореца и онези странни пророчества, плюс съществото, дето ги наблюдаваше и ги нападна неочаквано в тъмното, а сега и сриването на пода в Градината на живота и разкрилото се под нея помещение, имаха по-належащи грижи. Когато им останеше малко свободно време, щеше да помоли Зед да погледне раната й.
— Знаеш ли какво означава „регула“? — попита Калан.
Без да откъсва глава от прожектирания на тавана символ, Ричард кимна.
— Да, но е трудно да се намери точен превод. На високо Д’Харански „регула“ означава да регулираш.
— Звучи ми просто.
Сивите му очи най-сетне намериха нейните.
— Звучи просто, но не е. Има различни значения, които са далеч по-определящи от този елементарен превод.
Известно време Калан остана взряна в очите му.
— Хм, би ли ми подсказал по някакъв начин, за да се опитам да разбера?
Ричард прокара пръсти през косата си, явно обмисляйки как да го обясни.
— Би могло да се каже, че регула представлява… ами, един вид автономна регулация, но като… — Направи физиономия, докато се мъчеше да намери точната дума. Накрая се сети: — Като да контролираш със суверенна власт.
— Суверенна власт ли?
— Да. Един вид както природните закони регулират света на живота.
Чутото не се понрави на Калан.
— Значи можем да приемем, че след като този символ го има и в книгата, книгата би могла да ни помогне да разберем изобразеното тук. А навярно и да си обясним наличието му в това скрито помещение?
— Възможно е — съгласи се Ричард и пак заоглежда ивиците светлина по тавана. — Но има един проблем.
— А именно?
— Символът може да е същият, но е огледален спрямо онзи от гръбчето на книгата.
Калан поклати глава. Звучеше й напълно неразбираемо. За нея това, което виждаше, представляваше сбор от кръгчета с вписани в тях драсканици, триъгълничета и други неразгадаеми елементи, каквито не си спомняше да е виждала другаде.
— Как изобщо си го запомнил, откъде знаеш, че е същият символ? Изглежда толкова сложно, как можеш да си сигурен, че е същото, а на всичкото отгоре да прецениш, че е огледален?
Той пак я погледна.
— Защото разбирам малко от езика на символите. Всъщност много от заклинанията представляват символно изобразени идеи. Вместо да се използват думи. Имам склонност да помня символи — дори тези, които виждам за пръв път. Тъкмо благодарение на това си умение съм успявал да разгадая не една загадка. Това, което виждам тук, до голяма степен е ново за мен. Но елементите са ми странно познати.
Калан въздъхна и разсеяно измъкна една от металните лентички от отвора до прозорчето. Този път нещо й привлече вниманието. С изненада установи, че върху металната повърхност има знаци. Приближи лентичката до очите си. Видяното я изуми.
— Ричард, виж. — Докато той се навеждаше, тя поднесе лентичката на светлината, за да му покаже. — Тук има нещо.
Ричард взе лентичката от ръката й и внимателно огледа символите, които сякаш бяха прогорени в метала.
— Всеки символ е различен — отрони повече на себе си, отколкото на нея.
Калан погледна процепа, откъдето бе взела лентичката.
— Вътре има още две. — Дръпна ги и след бърз оглед му ги подаде.
Той ги пое една по една, съсредоточен върху видяното.
— Още символи. Но всички са различни. Върху всяка лентичка е изобразена различна емблема. Ето върху тази например има цяла серия изображения, докато най-долната е само с две-три. Когато машината забоботи по-силно, сякаш в работата й се бяха включили цял куп нови чаркове, Ричард се наведе да надзърне през процепа на прозорчето. Калан видя извиращата отвътре светлина да се отразява на танцуващи по лицето на Ричард ивици, съставляващи части от символите.
— Виждам лентичка метал да се изсулва от купчината от другата страна. Влиза в машината и се насочва надолу към вътрешността.
Калан доближи глава до неговата, като се опитваше да види това, което й обясняваше той. Забеляза как далече долу сред чарковете, лостовете и осите една миниатюрна пинсета стиска метална лентичка. Пинсетата беше прикачена към голямо колело, което повдигаше лентичката до улей, където поредица от рамена я придвижваха напред, за да я поеме накрая друга механизирана пинсета.