Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 159
Перейти на страницу:

— Какво става тук? — попита тя.

Пътьом Ричард я сграбчи за ръката и я дръпна да тръгне с него, като главата му се извърна към командващия войниците:

— Никой да не влиза вътре. Никой. Ясно ли е?

Мъжът удари с юмрук гърдите си.

— Разбира се, Господарю Рал.

Командирът тутакси разпредели постове пред вратата и издаде заповеди на останалите да заемат позиции по коридора и на пресечните точки с другите коридори. Настана движение и глъчка, дрънчеше метал, войници се втурнаха да заемат определените им позиции.

Ричард се надвеси над Найда.

— Извикай Бердин. Доведи я в библиотеката.

Найда, която той продължаваше да влачи със себе си за ръката, посочи напред.

— Онази библиотека долу ли имаш предвид, там, където Бердин работеше?

— Да. Иди и й кажи да ме чака там. После доведи и дядо ми. Няма да е зле да се погрижиш да се съберат и Ничи, Натан и Кара.

— Всички? Сега, посред нощ?

— Посред нощ — кимна Ричард.

Найда се промуши покрай Ричард и погледна Калан.

— Какво става?

— Покривът се срина.

Тридесет и първа глава

КАЛАН БЕ ОТПУСНАЛА ПУЛСИРАЩАТА СИ РЪКА в скута, докато седеше на дървен стол в библиотеката, недалеч от Ричард, и се опитваше да преведе няколко абзаца от книга, написана на непопулярен език, който по някаква случайност бе учила. Едва фокусираше погледа си. Ричард се нуждаеше от помощта й, за да засече някои описания от книгата, която изучаваше Бердин.

Калан се прозя и дочула раздвижване, вдигна глава. В този миг през далечната врата в залата влетя Зед. Полите на робата явно едва успяваха да догонят разбеснелия се магьосник. Ричард откъсна поглед само за секунда и продължи да чете съсредоточено книгата, която бе погълнала вниманието му. Калан се върна към работата си, но от време на време поглеждаше с крайчеца на окото си към Зед, който продължаваше да крачи устремно по златисто-сините пътеки. Лицето му, набраздено от дълбоки бръчки, потъна в сянката между рефлекторните лампи, окачени по стените, и края на рафтовете с книги.

— По дяволите, Ричард, какво става тук?

— Не е нужно да ругаеш. Просто искам да те видя, това е.

Зед спря от другата страна на тежката махагонова маса.

Най-сетне видели възможност да го догонят, полите на простата му магьосническа роба се завъртяха около краката му. Той се вгледа в лицето на Калан, за да се опита да открие някакъв намек за естеството на проблема, преди да насочи вниманието си обратно към Ричард.

— Имам основателна причина да ругая. Случайно да знаеш какво е да те събуди Морещица посред нощ?

Калан погледна прозорците на балкона. Навън беше тъмно като в рог. До видело имаше още доста време. Даде си сметка, че няма да имат възможност да поспят. Поне бурята като че се беше поукротила.

Ричард не вдигна глава от книгата.

— Всъщност случайно знам. С Агиел ли те събуди?

— Разбира се, че не.

— Тогава, повярвай ми, няма от какво да се оплакваш.

Зед заби юмруци в хълбоците си. След като още веднъж измери с поглед лицето на Калан, явно премисли какво ще каже. Гласът му омекна.

— Какво става, момчето ми?

— Случи се инцидент.

Зед го изгледа свъсено.

— Инцидент. Какво по-точно имаш предвид? Да речем, готвачът е прегорил олиото — такъв тип инцидент ли?

— Не точно. — Ричард въздъхна и се облегна на стола, за да погледне дядо си. Калан видя умората и безсилието в сивите му очи. — Намерихме нещо заровено под Градината на живота.

Зед килна глава на една страна.

— Какво означава „намерихме“? Как така го намерихте?

— Таванът падна.

— Таванът… — Нов поглед към Калан. Тя се усмихна вътрешно.

Зед погледна през рамо, щом в библиотеката влетя Натан, следван от Ничи, Кара, Бенджамин и Найда.

— Какво става тук? — избумтя гласът на Натан.

— Май таванът на Градината на живота е паднал — обяви Зед. — Все още не знам какво е направил Ричард, за да предизвика срутването.

— Аз ли? Нищо не съм…

— В такъв случай пророчеството фрагмент е изпълнено — прекъсна го Натан. — Както и да е, не ми звучи чак толкова важно… поне не достатъчно, че да ни будите посред нощ.

Ричард скръсти ръце и изчака и двамата магьосници да млъкнат. Щом го погледнаха с невинни очи в очакване на обяснение и той беше сигурен, че повече няма да се обаждат, продължи:

— Има и още. Стъкленият таван бе покрит с тежък, влажен сняг. Когато падна, се приземи насред пода в Градината на живота. Тежестта и силата на удара, заедно с падналата мълния, на свой ред доведоха до сриване на пода. — Ричард отри лицето си с морна ръка. — Долу има заровена стая, в която явно не е стъпвал човешки крак от хилядолетия.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)