Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Което може да застраши нашата мисия — тихо довърши Гай. — Не мога да допусна това.
— Сър — каза Амара. — Вашата ненавременна смърт също е недопустима.
— Ненавременна? Да. Но и неизбежна не бих я нарекъл.
Той размърда пръстите на единия си крак и потръпна:
— Според мен всичко ще се размине без инфекция. Мисля, че най-добрият вариант за нас сега е да не губим присъствие на духа и да продължим пътя си.
— Това е много сериозен риск, сър — каза Бърнард без намек за подчинение в гласа си. — Какво може да бъде толкова важно, че сте готови да изложите себе си и цялата Империя на такъв риск.
Гай погледна намръщено Бърнард, склони глава и свъси вежди.
— Това изглежда като повторение на позиция на дъска за лудус. Холтърът има по-голяма сила от Първия лорд и курсора му, взети заедно. Не мога да ви попреча, без да се разкрия, както впрочем и Амара.
Бърнард кимна.
— Държа ви за топките, сър.
Подпрелият се на лакти Гай отметна глава назад и се засмя за кратко.
— Изглежда е така. Добре. Ще поговорим за мотивите ми, след което ще се движим толкова бързо, колкото можем.
Бърнард се намръщи.
— Не мога да обещая това.
— И въпреки това ще го направим — каза Гай и очите му светнаха студено. — Това е необходимо, графе. И ние ще го направим — той заговори по-тихо. — И въпреки че сега сте в по-изгодна позиция, не бих ви посъветвал да ме изпитвате.
Ръцете на Бърнард за миг замръзнаха, тъкмо когато накъсваше някаква билка над котлето. Това беше единственият признак за безпокойството му.
— Мога само да обещая, че ще действам по моя преценка.
— Това е достатъчно — отговори Гай.
С помощта на Бърнард той се върна на мястото си на походното столче и потопи краката си в котлето. Изсъска от болка и потрепери, но след това дишането му стана равно. Миг по-късно отвори очи и Амара пъхна в ръцете му чаша горчив чай от върба. Той кимна в знак на благодарност.
— Свързано е с последното ви посещение в Калар.
Амара изненадано вдигна вежди.
— Как така? Сигурна съм, че не става въпрос за познаване на терена. Ние вървяхме по земя само последните няколко мили.
— Същите мотиви — уточни Първият лорд. — Спомняте ли си необходимостта да върнете лейди Плацида цяла и невредима?
Амара кимна.
— В родината й има няколко опасни фурии, които са под нейния контрол. Ако тя умре, хората й ще бъдат разкъсани на парчета.
— Точно така — каза Гай. — И Калар, когото никога не бих обвинил в липса на амбиции, направи нещо толкова блестящо, колкото и безумно — той умишлено раздразни фурии с ужасна сила и ги подчини на волята си по абсолютно същия начин.
Амара си пое дълбоко дъх.
— Надява се, че това ще му спаси живота?
— Съвсем не — горчиво каза Гай. — Той е твърде горд, за да гние в тъмница, и знае, че бихме могли да поемем контрола над тези фурии, ако той е неутрализиран и имаме достатъчно време. Целта му е много по-проста, графиньо. Той се надява да отнесе със себе си възможно най-много животи, включително и моя собствен.
Бърнард се намръщи и се почеса по брадичката.
— Сър… Какви фурии имате предвид?
Гай си пое бавно дъх и каза:
— Тези, които причисляват към Великите фурии, графе.
Амара се намръщи.
— Великите фурии… какво… В смисъл, всъщност…
Гай се ухили.
— Ти си мислиш, че ги споменаваме само като израз ли? Не. Великите фурии съществуват. Около дузина са, доколкото знам. Тези същества са толкова древни и могъщи, че цялата ни хилядолетна история на развитие и раздори за тях е само едно мигване на окото.
Бърнард се намръщи още по-силно, взе чиста кърпа и започна да бърше краката на Първия лорд възможно най-внимателно.
— И Калар може да ги контролира?
— Едва ли — отговори Гай. — Но той може да ги дразни, да предизвика гнева им и да забавя момента на реакцията им. Но спре ли да го прави, Калус ще излее гнева си на първия срещнат.
— Калус? — попита Амара. — Като планината Калус?
— Името на който носи и Калар — отговори Гай, кимайки. — Не става въпрос само за планината, а и за древен вулкан. Това не се споменава в летописите на Алера, но Калар го е пробудил. Когато Калар умре, Калус ще се освободи от оковите на планината и ще залее земята с огън — той се наведе напред и последователно погледна в очите Бърнард и Амара. — Ако позволя на легионите да обсадят Калар, това ще доведе до множество смъртоносни схватки. Това означава, че всички сили на Калар ще бъдат затворени обратно в града. Което от своя страна ще предизвика приток на бежанци.