Медуза: Мръвка за тигъра

— Какво ви обясниха поклонниците за това място? — попита първата старица.

— Само ни казаха, че ще ни отведат в стана на племето.

И тримата се засмяха тихичко.

— Стан значи… Добре звучи — промърмори втората. — Е, какво мислиш за този стан?

— Не е селище на някое от племената — отвърнах веднага.

— Тъй ли? И по какво съдиш?

— Няма как да изхраните всички жители. А и току-що нарекохте онези ловци „поклонници“.

— Досетлив си — одобри мъжът. — Позна — това не е стан. По-правилно е да го наречем убежище на вярата. Нещо смущава ли те?

— Не, но ще се радвам, ако не бъдем принесени в жертва.

Казаното явно им хареса, понеже пак се ухилиха. След малко първата жена попита:

— Какво очаквате от живота си в тази пустош? Защо сте тръгнали да търсите племената, които градските жители наричат Дивите?

Е, тези пред мен поне не се преструваха на невежи наивници!

— Търся знание — обясних искрено. — Голяма част от планетата е поробена, а потиснатите дори не разбират какво са принудени да търпят. Обитателите на градовете вече приличат на хора не повече от ветите, само дето нямат тяхната свобода. И не искат да мислят, доволни са да правят каквото им е заповядано, за да запазят сигурността си…

— В това ли съзираш злото?

— Всички ние го виждаме. Злото е въплътено във Владетеля на Медуза. Той уби у хората духа, който ги прави човеци. Има и нещо по-лошо — въвлича ги, без да знаят, в тайна война срещу Конфедерацията, която може да причини гибелта на цялата планета.

— И си въобразяваш, че вие четиримата сте способни да го възпрете?

— Можем поне да пробваме. Предпочитам да си похабя силите напразно, отколкото да чакам бездейно.

Този път мълчаха дълго. Втората старица попита:

— А къде виждате своето място сред всички хора, вети и тубри?

Усмихнах се.

— Ние избягахме. Другите петдесет и петима покорно тръгнаха към края си. Ние сме… харари, разбира се.

Кимнаха, но не се засмяха. Заговори старецът:

— В далечното си минало също като вас мечтаехме да унищожим тази система на злото, да освободим Медуза. Вече бяхме зрели хора, когато преди петдесет и една години в градовете започна разполагането на следящите устройства. От трима ни само аз съм роден тук, още преди този свят да се превърне в затвор и лудница. По-малко от хиляда души избягахме по време на погрома срещу несъгласните. Бяхме най-хитрите.

Исках да проверя една от догадките си.

— Но това място… Построено е преди да ви подгонят, нали?

— Позна. Разбира се, тогава имахме само тази пещера с разклоненията й надълбоко в планината. Скривалище за всеки случай. Избягвахме всякакво споменаване за него преди погрома. Останалото сътворихме с ръцете си.